Не, Бог не е средство към целта

Какви са нашите цели, желания и приоритети? Какво място заема Бог и взаимоотношението с Него в тях? Той ли e нашата главна цел, стремеж и желание? Или сме превърнали Бог в средство към целта, към постигане на собствените ни цели и желания?

Бог – основната цел  на човека

Ако е така, нужно е да сме наясно, че Бог няма да търпи за дълго положението на средство към целта. Не, Той желае да разберем и доброволно да Му отдадем мястото, което Му се полага. Това е мястото на наш център, най-висша цел, желание и стремеж. Както се казва в Уестминстърския Катехизис: „Основната цел на човека е да прослави Бог и завинаги да Го обича и да Му се наслаждава.“

Стремежът към физическо благополучие

В книгата на пророк Еремия 42-44 глави, остатъкът от обществото на израилтяните, които вавилонският цар оставя да живеят в завзетата от него територия, се обръща с молба към пророка Бог да им изяви чрез него какво да правят. Израилтяните са останали малко на брой и са уплашени от всички преживени бедствия и разрушения. Те търсят Бога и предварително заявяват, че каквото Бог им каже, ще Го послушат и ще Го последват.

За съжаление, както по-късно разбираме това е едно привидно, религиозно покорство. То се простира само дотам, доколкото Божиите наставления съвпадат със собствените желания и цели, и ги обслужват и задоволяват. В следващите глави става ясно, че израилтяните са движени от една основна, висша за тях цел и желание.  И това не е следването и поклонението на Бог. Основната им цел е преди всичко физическо благополучие, спокойствие и комфорт, лесен и спокоен живот. Тяхното божество и цел е просперитет, изразяващ се в задоволяване на физическите нужди и липса на трудности и проблеми. (Еремия 44:17)

Бог – средство към целта

За постигането на тази основна цел, всичко останало се превръща в средство – включително Бог и взаимоотношението с Него. На израилтяните им е все едно на кой бог се покланят, стига това да ги доведе до изпълнението на желанието им за благополучие и просперитет. „Колкото за словото, което ти ни говори в Господното име, няма да те послушаме; но непременно ще вършим всичко, що е излязло от устата ни, че ще кадим на небесната царица, и ще й правим възлияния, както правехме ние и бащите ни, царете ни и първенците ни, в Юдовите градове и в ерусалимските улици; защото тогава ядохме хляб до ситост, добре ни беше, и зло не видяхме. (Еремия 44:16-17)

Бог им разяснява чрез пророк Еремия, че точно това открито идополоклонство е причина за проблемите, които преживяват. Когато Бог е само средство към целта, това има горчиви последици за нас. По този начин ние изземваме Неговото място и функции, и още повече се отдалечаваме от това, което толкова много желаем. Когато издигнем нашите желания за принципно добри неща над желанието ни да следваме и да угаждаме на Бога, тогава тези желания се превръщат в контролиращи идоли. Тези идоли много често приемат формата на натрапливи фикс идеи, които ни заробват и отвличат от истинското ни призвание.

Идолите на контролиращите желания

Както тогава, така и сега, едно от най-често срещаните контролиращи желания е желанието за просперитет, който да обслужва себето. Особено в областите, където сме преживели травми ставаме особено податливи за развиването на контролиращи желания. Такива може да са стремежът към добро физическо здраве, към деца, към брак, към добра и успешна работа, служение и т.н. Твърде често Божиите благословения стават за нас по-важни от Него и Неговите цели и намерeния. Много често ние си служим с Него като средство към благословения и задоволяване на желания.

За вярващите има голяма опасност, особено ако имат успешно служение, в даден момент то да заеме Божието място. И да се превърне в главна цел, а не в средство за установяване на Божието царство. Когато някое от тези добри неща се превърне за нас в главен стремеж, страст и източник на смисъл, ценност и идентичност, тогава Бог вече е престанал да бъде Бог за нас. Ние сме Го заменили с идол.

Бог – най-здравословното желание и цел

От самото начало до края Бог ни призовава и привлича към Себе си и любовта Си. Той знае, че Той е най-здравословното желание за нас. И че когато нашите сърца се фокусират и покланят на Него, тогава намират истински мир, насищане и задоволство. Бог знае, че когато Той и Неговото царство станат нашия най-главен стремеж, цел и приоритет, ние сме в най-доброто положение.  Тогава сме свободни да получим и всичко останало без да му робуваме, а истински да му се радваме. „Затова преди всичко друго търсете Божието царство и това, което Бог изисква от вас, и всички тези неща ще ви бъдат дадени в добавка.” (Матей 6:33)

Когато Бог и Неговото царство станат нашия най-главен стремеж, цел и приоритет, ние сме свободни да получим и всичко останало и истински да му се радваме.

Адаса

Please follow, share and like!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.