Като Дърво – Стихотворение

“Като дърво” е стихотворение, вдъхновено от и посветено на всички сървайвъри. На тези, които преодоляват в живота, не се предават и започват отново. “Като дърво” – стихотворение за всички, които черпят сили и надежда от Божията сила и любов.

Като дърво

аз пуснах корени

дълбоко в Теб

и вкопчих се

във Твоето сърце.

Зарових се дълбоко

в живата земя

на Твоята любов.

Със всеки удар

и с всяка рана

нов корен

плъзваше напред.

Ах, колко пъти

брулиха листата ми!

Ах, колко пъти

рязаха моите клони.

И нарези дълбоки,

сълзящи рани

отвориха се в ствола ми.

И колко по-жестоко

ме опустошаваха  

житейски бури,

ветрове студени

То толкоз по-дълбоко

забивах корен в Тебе

и пиех жадно

свежа сила.

Като дърво

аз пак ще пускам

нови клони,

зелени пламъци

в небето устремени.

Все по-голяма

сянка ще простирам,

от пек и бури

други да покривам.

Навеки коренът ми

ще пребъдва

във Теб – Живот,

във Теб – Любов!

Адаса

Please follow, share and like:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.