Жертва или победител? Как да отхвърлим мирогледа на жертвата

Има дълбоко вкоренени мирогледи, които са в разрез с Божиите мисли и са контрапродуктивни за нас. Такъв е мирогледа на жертвата. Той ни пречи да следваме Бог и да имаме напредък, както и да преодоляваме различни проблеми, немощи и дисфункции.

Начините на мислене и възприемане на живота и света са определно ключови за качеството и начина ни на живот. Ние не можем да контролираме това, което ни се случва, но можем да упражняваме самоконтрол в мисленето и преценките си. Не случайно мисловният живот и умът са се считат за основното и най-важно бойно поле. Това, кеото мислим за себе си, Бог, другите, живота и света определя всички наши решения и действия.

Основни характеристики на мирогледа на жертвата

  • Отказ да се поеме отговорност в живота. Склонни сме да намираме оправдание за провали или проблемни ситуации и да търсим вината у всички останали, но не и у себе си. Приемаме се като „жертва“ на обстоятелствата, на родители, на работодатели, на определени хора, на системата, на обществото.  Вярно е, че останалите хора и околният свят могат да ни нанесат травми и да злоупотребят с нас. Но е наша отговорността да обработим преживяното и да го загърбим. Това включва избори, мотивирани от любов, които отразяват истинското ни аз и почитат Бог. Ние не сме отговорни за това, което ни се случва, но сме отговорни да обичаме!
  • Пасивност, или пасивно-агресивно поведение. Приемаме роля и статут на наблюдател на собствения си живот, а не на активен участник и инициатор.
  • Липса на граници или незрели такива. Имаме размити граници и сфери на управление на собствения живот. Не разпознаваме и незачитаме границите на другите хора.

Други прояви на мирогледа на жертвата

  • Изземване на функциите и ролята на Бог.  Най-често това става чрез възприемането и практикуването на осъдително, заклеймяващо и критикарско отношение към другите. Ние осъждаме характера и мотивите им като по този начин изразяваме неверие и отричаме Божията изкупителна и трансформционна работа в нас и в другите. Паралелно отказваме да поемем дадената ни от Бог отговорност да съдим и изпитваме себе си, мотивите си, чувствата си, мислите си и да упражняваме себеконтрол.
  • Комплекс за малоценност.  Възприемането ни като жертва неизбежно се поддържа от един неправилен и лъжовен образ за себе си, за собствената незначителност, за това, че няма какво да дадем на света, че сме лишени от истинско влияние и въздействие.
  • Страх от живота. Това е неизбежен резултат и придружител. Страхът от живота се проявява в униние, липса на ентусиазъм, обреченост, фатализъм, отлагане и други.

Какво е общият резултат от този мироглед, противен на Бога?

В Исая 52 се казва: „Сега, прочее, що да правя тук, казва Господ. Тъй като людете Ми се взеха за нищо? Владеещите над тях вият, казва Господ, И името Ми непрестанно се хули всеки ден.” (Исая 52:5 )

Tези стихове ни разкриват печалната картина на спъване на Божията съживителна работа в живота на тези, които се считат за жертви, опресия и хулене на Божието име.

Пътят за промяна

В същата глава обаче е подсказан и пътят за отхвърляне на този светоглед. Божият призив е за изправяне на сгърбените.  Това е призив за приемане и осъзнаване на истинския ни образ и самоличност в Христа. Защото това е самоличност на победители, даже Библията казва „повече от победители“. Те са тези, които преодоляват с Бога, които не се клатят, защото имат вечна основа. Тъй като са създадени да поемат отговорност и да управляват във всички сфери на живота чрез Божията сила и мъдрост.

Основният ключ към живота на победителя е да познаем Божието име и че Той е, всичко, което казва, че е. Да чуем и да повярваме на това, което Той говори и благовества, а то е: мир, добро, спасение, Божия ред и управление, това, че Той е в контрол и начело. (Исая 52:6-7). Така че, когато съюзим сили с Него, ставаме способни да живеем живота, за който сме създадени.

Нека отхвърлим мирогледа на жертвата и нека се видим през Божиите очи. Нека повярваме на Неговата любов и се посветим да обновяваме ума си в светлината на Божието слово. Защото това е пътя към развиването на победоносно, жизнеутвърждаващо отношение и светоглед.

Нека отхвърлим ролята на жертвата като изберем се видим през Божиите очи и да повярваме на любовта Му.

Адаса

Please follow, share and like!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.