5 стъпки за преодоляване на деструктивно мислене

Преодоляването на деструктивно мислене и възприятие е напълно възможно. Отправната точка на този процес е откриването и идентифицирането на травмата и раната, която не е правилно зараснала и изцелена. Като такава е послужила за входна точка за създаване на погрешни убеждения и изкривяване на личността.

Най-великият лечител и психотерапевт

Божият Дух е великият майстор-сърцеведец. Той познава сърцата ни напълно със всичките им рани, болки, и твърдини, и скрити неща. Бог е Този, който може да извади скритото от тъмнината, ако пожелаем и Му позволим, и може да ни преведе по пътя на изцеление и трансформация. Бог е най-великият майстор психотерапевт, най големият лечител на човешкото сърце и ум.

„…когато всеки познае раната си и болката си и простре ръцете си към Твоя дом, Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости,..(защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на човешкия род)…” (2 Летописи 6:29-30)

Първа стъпка – конфронтиране

Първата крачка е да пристъпим към Бог с молитва и желание да ни направи познаем раните си и болките си и да следваме посоката и водителството Му. Важно е в този процес да имаме доверно лице, съветник или терапевт, който да ни придружава.

Процесът започва с идентифициране и признаване на специфичната травма / нараняване с всичките му последици в живота ни (например преживяно или упражнено насилие, злоупотреба, отхвърляне, унижение, и т.н). Това е стъпката на конфронтиране, изправяне лице в лице с болката на преживяното и цялата гама от чувства. Не се учудвайте, ако на този етап стресът и болката са много по-интензивни отколкото по времето на самата травма.

Целта на конфронтацията е ЗАЕДНО С БОГ да се отвори тази затворена врата, да се види на светло чудовището, криещо се в тъмното, да се приеме конкретната и специфична утеха и разбиране, която Бог дава, и чак тогава да се затвори вратата на преживяното, само че този път завинаги. Т.е. да се пресече влиянието на травмата като източник на изкривяване на мисленето и блокиращ фактор в живота. Тази стъпка изисква време, защото нещата трябва да се преработят в детайли, за да няма нищо, което да остане на тъмно и да продължи да предизвиква въпроси, съмнения и т.н.

Следващи стъпки – прошка и емоционално изцеление

Важна част от конфронтацията е твърдото решение за преработване и преодоляване, което е неминуемо свързано с прошката. Приемане на прошка от Бог за болката, която ние сме причинили и даване на прошка в сърцата ни на тези, които са ни наранили. Христовият кръст е основата за даването и приемането на прошка без да се компроментита Божията справедловост. Помнете, че Бог е праведен Съдия и Този, Който възмездява. Когато прощаваме се отказваме от ролята на съдии и възмездители, (за която така или иначе не сме квалифицирани) и оставаме тази функция и роля на Бог.

Неотменима част от преодоляването на травмата е емоционалното изцеление. Може да отнеме време, но чрез Божият Дух можем да получим пълно изцеление на спомените и свързаните с тях болезнени емоции. Вижте какво прекрасно обещание ни дава Бог вЙов 11:6 „защото ще забравиш скръбта си; ще си я спомняш като води, които са оттекли.”

Четвърта стъпка – заменяне на лъжите с истината

Това включва идентифициране на лъжата(те), които травмата е донесла във всички възможни аспекти. Тази стъпка започва още в процеса на конфронтация в травмата. Бог започва да ни показва ситуации и наши реакции и модели на поведение, специфично повляни от мисленето, резултирало от травмата. До голяма степен тези лъжи служат като дефензивни механизми, предназначени да ни спестят бъдеща болка. Същевременно обаче ни блокират и ни пречат да поемем отговорност и да управляваме живота си.

Следващата стъпка е отхвърляне на специфичното деструктивно мислене свързано с конкретната травма. Следва заменянето му с възгледи и убеждения, които се базират на истината – обновяване на ума в светлината на Божието слово. Особено ключови са възгледите ни за личността и характера на Бог, за нас самите като Божии деца, за нашата ценност, цели и бъдеще, и за другите хора.

Пета стъпка – да прегърнем живота и новата си идентичност

Нека ежедневно избираме да прегърнем живота. Това означава да правим крачки на доверие и вяра в Бог, себе си и хората.

Най-важното, което трябва да помним през цялото време, е че ние не сме продукт на миналото си или на други хора, или на обстоятелствата, а на Христовия кръст и на Божията съживителна и възстановителна работа. Нашата основна идентичност и принадлежност се определя от взамоотношението ни с вечния Бог, от Неговия избор и призив. Затова „Ако ти оправиш сърцето си и простреш ръцете си към Него, ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го и не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти. Само тогава ще издигнеш лицето си без петно. Да! Утвърден ще бъдеш и няма да се боиш;“(Йов 11:13-15)

Стъпките за преодоляване на деструктивни начини на мислене включват конфронтиране, прошка, емоционално изцеление, заменяне на лъжите с истината и избиране на живота.
Ние не сме продукт на миналото, другите хора и обстоятелствата, но на Божията изкупителната и трансформационна работа в Христос.

Адаса

Please follow, share and like!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.