Прошката и основания да прощаваме

Отказът да простим и оставането в състояние на непростителност е голям проблем. Това е препятствие пред изцелението и благоденствието на душите ни, който често е подценяван. Тук ще разгледаме прошката от Библейска гледна точка и какво е нашето основание да прощаваме. Също така какви последиците за нас, ако простим или ако изберем да не простим.

Какво е прошка?

Прошката е отказът да упражняваме ролята на съдия за греховно действие на друг човек или за свое собствено, което е довело до негативни последствия. Тези последствия са например загуба от всякакъв характер, болка, душевно или физическо страдание. Прошката е приемането и съгласието да живеем с негативните последици от греха на някой друг, отказвайки се от ролята на съдия. Това е съвсем съзнателен, волеви избор да се конфронтираме с болката, причинена от греховно чуждо действие, бездействие или думи. Прошката включва решението да предадем съдийската функция в ръцете на Бога, защото сме неспособни да изпълняваме тази роля.  Когато изберем да простим ние също така очакваме с вяра от Праведния Съдия да ни компенсира и освободи от последиците на чуждия грях.

Важно – решението да простим на означава даването на постоянно разрешение на друг човек за малтретиране. Прошката е основно инструмент за освобождение и изцеление на нашето сърце, а не за стимулиране и поддържане на греховно поведение в другите. Напротив – ако сме постоянно изложени на такъв тип нараняващо поведение от друг човек, с Божия мъдрост трябва непременно да поставим граници.

Нашето основание да прощаваме

Прошката е скандална концепция и на пръв поглед страшно несправедлива и възмутителна. От къде на къде трябва да се съглася да живея с последиците от греха на друг човек? Къде е справедливостта?

Тези въпроси са основателни и намират своя отговор единствено и само в Христовия кръст. Божията заръка е: „Бъдете благи и състрадателни един към друг и винаги си прощавайте, така както Бог ви прости в Христос.“ (Ефесяни 4:32) Това, което прави за нас възможно да простим без да се компрометира справедливостта и съда, е Христовият кръст, на който се срещат и уравновесяват Божията милост и Божията справедливост. Ние можем да простим, не само защото Бог прости на нас и ни помири с Него, но защото можем напълно да се доверим на Неговата справдливост, съдене, отплата и въздаяние. Когато прощаваме, ние се отказваме от ролята на съдия и предоставяме делото си на Праведния Съдия. Ние можем напълно да си починем и успокоим, че Той ще отсъди справедливо и ще ни компенсира за всичко. Да простим значи да се покорим и да Го следваме.

Бог желае да оставим въздаването на Него, защото единствено Той може да го извърши безпристрастно. Божието слово ни инструктира така:
„Не отмъщавайте за себе си, скъпи мои, а оставете това на Божия гняв, защото Господ казва в Писанията: „Мое е отмъщението. Аз ще отплатя.“А ето как трябва да постъпвате: Ако врагът ти е гладен, нахрани го, ако е жаден – дай му да пие.Защото ако направиш това, ще го накараш да се засрами. Не оставай злото да те побеждава, а ти го побеждавай с добро.” (Римляни 12:19-21)

Какви са последиците, ако не простим

Непростителността ни държи в плен и възпрепятства нашето общуване, снабдяване и получаване от Бог. Ако я оставим да царува в сърцата ни, те стават закоравели. За закоравелите сърца става много трудно да приемат Божията любов и да Го следват. Това води да забавяне и блокиране на Божието възстановително дело и на Неговите благословения. От непростителността се раждат горчиви корени на огорчение и разочоравание, и на реваншизъм. Поддържането на непростително отношение в крайна сметка води до една деструктивна пристрастреност към състояние на постоянна обиденост и онеправданост. Това е плен и затвор за душата.

Отказът да простим е голяма пречка и препятствие пред молитвите ни. След като Бог ни показва милост и ни прощава и приема в Христа, Той очаква същото и от нас. „Защото, ако вие прощавате на хората греховете им, то и вашият небесен Баща ще ви прощава. Но ако вие не прощавате на хората, тогава и вашият Баща няма да прощава греховете ви.” (Матей 6:14-15)

Резултати от прошката

Прошката отваря пътя към освобождение и възстановяване. Това решение е първата стъпка към изцеление на раните и травмите, настъпили в резултат от греховните действия или думи на други хора спрямо нас. Когато прости душата, отказала се да бъде Съдия може да си почине. И Божията благодат може свободно да тече и да смекчава душевните твърдини.

Втората важна последица е, че се отваря пътят за възстановяване на взаимоотношенията. Когато простим ние даваме зелена светлина на Божия дух да работи в сърцето на другите, да ги изобличава и смекчава. Божието слово казва в Притчи 16:7, че „когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.“

Решението да простим отваря пътя за действието на Божията любов, както към нас самите, така и от нас към другите. Божията любов, която може свободно да тече в сърцата ни, променя начина, по който гледаме на другите хора и по който взаимодействаме с тях. Ние започваме да ги гледаме през призмата на Божията милост и любов, забелязвайките техните затвори и ями, и проглеждайки за техните рани и нужда от любов. Ние ставаме получатели, носители и изразители на Божията любов. А тя е истинският отговор на всички наши търсения и нужди.

Решението да простим отваря пътя към изцеление и възстановени взаимоотношения като освобождава действието на Божията любов навътре към нас и навън към другите.

Адаса

Please follow, share and like!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.