Формиране на деструктивни начини на мислене

Начините на мислене определят начина и качеството ни на живот. Ето защо е важно да разберем процеса на формиране на деструктивни начини на мислене. Това ще улесни обновяването на ума, подчертано в Библията като основния начин за възстановяване, изцеление и живот на задоволство и радост. Обновяването на ума има 2 компонента.

2 компонента на обновяването на ума

„Защо е постоянна болката ми, И раната ми тъй тежка щото не приема изцеление? Ще ми станеш ли като измамлив поток, като непостоянни води? Затова, така казва Господ: Ако се върнеш от тоя си ум, тогава пак ще те възстановя, За да стоиш пред Мене;” (Еремия 15:18-19)

Първият компонент е идентифициране и разрушаване на деструктивни  начини на мислене. Тези начини на мислене са лъжовни и изкривени. Вторият компонент е заменянето на лъжите с истината. Така можем да развием жизнеутвърждаващ светоглед в хармония с духовната реалност, показана в Божието слово.  Как се формират деструктивни начини на мислене и какви са белезите им?

Основни белези

Най-същественото за един лъжовен, деструктивен начин на мислене, е че той се отклонява и изкривява реалността, показана в Божието слово за нас, Бог, другите, света. Това е един вид изкривена реалност, изкривен филтър, през който гледаме на всичко и правим избори и решения.
Може да съдим, че са налице деструктивни начини на мислене по резултатите, поведението, начина на живот. Например:

  • Постоянно повтарящи се епизоди на депресия, обезкуражаване, и безнадеждност, безпокойство.
  • Чувство на малоценност, недостатъчност
  • Влошени, дисфункционални взаимоотношения
  • Неспособност и невъзможност да се поеме отговорност
  • Блокирани цели
  • И т.н.

Формиране

Входната врата и моментът на раждане на деструктивното мислене е почти винаги травма или нараняване (от всякакъв вид и интензитет). Едно от определенията за психологическа травма е „вреда, нанесена на психическото здраве на човека, в резултат на интензивно въздействие на неблагоприятни фактори на средата или силно емоционални, стресови въздействия на други хора върху неговата психика“. Примери за такива травми са преживяно или упражнено насилие и малтретиране (психологическо, вербално, физическо), отхвърляне, унижение, всякакъв род тежки или внезапни загуби на неща и хора от значение за нас (на близки хора, на работа, на здраве, на фертилитет) и т.н.

Особено „плодоносни“ са травмите нанесени в семейството, такива с голям интензитет и/или продължителност. Травми, които не са преработени и изцелени. Неизцелената травма е отворена врата за правеното на погрешни изводи, базиращи се на собствените преживявания, които се превръщат във фиксирано изкривяване на действителността и погрешни възгледи за характера на Бог, хората, за самия себе си.

Веднъж вече закоренено, погрешното мислене и възглед започва да дава плод – като огорчение, вина, агресия / автоагресия, депресия, една трайна деструктивна промяна на мисленето и светогледа и пораженчески начин на живот, в който човек е блокиран да бъде самият себе си и да постига цели, да реализира потенциала си. Крайният резултат от мислене, изтъкано от множество вкоренени погрешни убеждения е отделяне от себе си (истинското си аз), изразено в заболявания на душата и тялото.

Примери за такива погрешни възгледи:

  • По отношение на Бог – не може да Му се има доверие, жесток съдия, несправедлив, наблюдател на хората, отдалечен. Бог бива идентифициран пряко или непряко като причинител на травмата, или Който не е я предотвратил. Ярка илюстрация можем да видим в книгата Йов.
  • По отношение на нас самите – комплекс за малоценност и възприемане като жертва. Идентификция с травмата, която става определяща за самоличността.
  • По отношение на другите – не трябва да се допускат близо, презрение, недоверие, изолация, невъзможност за споделяне и т.н. Другите се виждат пак като причинители или възможни причинители на травми и наранявания.
  • Света – лошо място за живеене, без бъдеще и надежда. Източник на страдания и проблеми.

Всяка последваща травма, и неуспех затвърждават изградения деструктивен мироглед. А той от своя страна предопределя и програмира съответния начин на живот. т.е. получава се един омагьосън кръг.

Слава Богу, има изход и надежда. В следващия пост ще разгледаме какъв е изходния път, който Бог ни сочи и по който ни води.

Неизцелените душевни рани са отворени врати за погрешни изводи, основани на собствените преживявания, а не на истината на Божието слово.

Адаса

Please follow, share and like!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.