Божията антистрес терапия – част 1

Може би най-големият бич за нашето психическо и физическо равновесие е ежедневният стрес. Човешкият организъм е създаден да се справя с периоди на натоварване, след които следва период на възвръщане на нормалното състояние.  Проблемно е да се живее в състояние на хронично безпокойство дори когато няма външен стресогенен фактор. Каква е Божията антистрес терапия?

Божията почивка – Неговата антистрес терапия

Това, което наистина ни оказва негативно влияние в една стресова ситуация, е безпокойството и страхът. Ако те бъдат елиминирани или минимизирани, има много по-голям шанс човек по-бързо и по-леко да преодолее стресовата ситуция. Божията антистрес терапия се нарича почивка. И то не каква да е, а Божията почивка. Тук ще разгледаме какво е Божията почивка и как се влиза в нея.

Библията нарича почивка това състояние, което се характеризира с постоянен дълбок душевен мир и спокойствие. Това състояние произтича от това да знаеш дълбоко в себе си отговора на най-важните въпроси. Това е отсъствието на вътрешен конфликт по отношение на идентичност, принадлежност, значимост, смисъл и цел в живота. Ето как Исус Христос изразява тази почивка: „Въпреки че сам свидетелствам за себе си, свидетелството ми е вярно, защото зная откъде съм дошъл и къде отивам.” (Евангелието на Йоан 8:14) Исус като Божий син нямаше съмнения и колебания относно своята идентичност и принадлежност. И това бе ключът към Неговото служение и мисия. А те са най-значителните в човешката история, с вечни последици и отзвук.

Ефектът на Божията антистрес терапия

Божията почивка е равна на завръщане и помирение, веднъж завинаги – с Бог, себе си и другите, във всички възможни аспекти. Когато човек се е завърнал, той автоматически си почива. За него става възможно да спре да се бори, да се самодоказва. Той спира да търси и да прави всичко възможно да получи одобрение, признание, и любов. Почивката е пълно намиране, приемане, така че човек може да си почине от делата си и да спре да се напряга. „Защото всеки, който влезе в Божията почивка, също си почива от своя труд, точно както Бог си почина от своя.” (Евреи 4:9)

Божията почивка е равна на завръщане и помирение с Бог, себе си и другите, във всички възможни аспекти.

Мотивацията на живот и за живот става друга. Човек вече не е задвижван от собствените си страсти, липси и дефицити, а може свободно да следва пътя на истината и любовта. Човек вече не е празен съд, или кофа без дъно, която все не може да се напълни. Той става изпълнен съд и може да посреща предизвикателствата и да живее от позицията на тази пълнота. Божията почивка е фундаментът и сърцевината, синонимът на живот, свободен от безпокойство и страхове.

Предаването е ключът за влизане

Бог е Този, Който дава истинската почивка. Пътят да се влезе и да се стои в нея е чрез предаване и упражняване на вяра. Божията почивка се намира в  границите на личното, персонално взаимоотношение с Бог. То става възможно чрез приемане чрез вяра на Божията прошка и предложение за помирение и любов, и нов живот. Това предложение Бог отправя на всеки един лично чрез смъртта и възкресението на Исус Христос. Веднъж вече получили достъп до Бог, ние можем да усвоим чрез вяра всичко, което Бог ни предлага. Това включва идентичност и принадлежност като Божии възлюбени деца, стойност и значимост. Всички тези са  независими от постижения и притежания.

Пътят на усвояване е предаване под властта и авторитета на Бог на всяка област от живота ни, както и на всяка ситуация. Предаването на практика означава, че не ние водим борбата. Вместо това отстъпваме челното място на Този, Който воюва за нас, и Който е поел отговорност за нас като Негови деца, да извърши това, което ние не можем. Предаването изразява нашето посвещение, смирение, зависимост; и избор на Бог като наш Господ, Управител и Началник на живота ни.

Вярата е равна на покорство

От друга страна поемането на нашата отговорност се изразява в упражняването на вяра според както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.” (Римляни 1:17)Упражняването на вяра не е нещо мистично или сложно. Това е изборът да приемем за истина, това, което Бог казва, че е истина и да съобразим с нея мислите си, думите си и действията си. Т.е. да приемем за водещ и определящ фактор за нашите решения и постъпки Божият авторитет и Неговото слово. Да бъдем изпълнители, а не само слушатели и да избираме това, което Му е угодно. Библията нарича упражняването на вяра покорство, което е ключът към придобиване на Божията почивка. “Затова да направим всичко възможно да влезем в тази почивка и никой да не падне, следвайки същия пример на непокорство.” (Евреи 4:11)

Бог е Дарителят на истинската почивка. Пътят да се влезе и да се стои в нея е чрез предаване и упражняване на вяра.

Адаса

Spread the word

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.