Какво мотивира хората да живеят и постъпват по даден начин? Вярата като мотиватор присъства ли в живота ни или сме по-често движени от страх? Съществуват много мотиватори, но има два основни – страх или вяра, която действа чрез любов. Те са противоположни и едното изключва другото. Основните страхове, които движат хората са страх от смъртта, от човека, от провал, от неизвестното, от загуба (например на контрол). Вторият основен мотиватор е вярата, действаща чрез любов (Галатяни 5:6)
Вярата като мотиватор и движеща сила
Вярата като мотиватор и движеща сила действа в две посоки – първо като отклик (реагиране) на неща, случващи се извън или вътре в нас и второ като иницииране (активни действия). Тема на този пост са начините, по които откликваме с вяра на това, което ни се случва. Откликването с вяра е свързано с реагиране на неща, непредвидени, непланирани и най-често нежелани от нас. По-зрялата част на ходенето с вяра е активното иницииране на желани от нас неща и управление на живота ни.
Как откликваме с вяра?
Ние нямаме контрол върху това, което ни се случва, върху обстоятелства и събития, свързани с волята на други хора и извън нас. Имаме контрол и отговорност към това, което е наша собственост – мисли, емоции, реакции, решения, постъпки. Когато сме конфронтирани с даден проблем (особено от негативен характер), напр. страдание, загуба, болест, предателство, лъжа, наш е изборът и отговорността как да откликнем. Това, което Бог очаква от нас е винаги да откликнем с вяра, закоренена в Божията любов. Ходенето с вяра е винаги избор. В Христа, ние сме свободни да изберем как да откликнем, защото не сме вече под властта на плътта, греха и закона.
Примерни действия на отклик с вяра
- Предаване – съзнателно решаваме и избираме да предадем себе си и дадения проблем, човек, ситуация под контрола на Бог. Същевременно искаме и търсим Неговото снабдяване, намеса и помощ. Отказ от контролиране и манипулиране на ситуацията и резултата. Предаването е израз на смирение и признаване на суверенитета и господството на Бог.
- Избор и решение да поставим упованието си и надеждата си в Бог, Неговата любов и Неговите обещания и слово.
- Възприемане и поддържане на мисловно отношение и гледна точка в унисон и съгласие с Божия характер, учение и инструции в Словото. Най-важното, за което можем винаги да се хванем е, че Бог е добър и ни обича през цялото време; че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога; и че нищо не може да ни отдели от Неговата любов.
- Избор и решение да упражним и изразим благодарност и да поддъжаме такова отношение.
- Пребъдване в Бог (в молитва и слово) и следване на Неговото водителство.
Израстване във вярата като мотиватор
Това, което най-често блокира и повлиява на избора ни да откликнем с вяра са предубеждения и резерви, най-вече относно Божия характер, обещания, и любов. Те често се дължат на недостатъчно познаване и знание, на разочарование, горчивина, неверие или желание за контрол. То се изразява в опити да се подсигурим и да си осигурим безопасност. Важно е да растем в познаването на Бог, защото това е и ключа за растежът на вярата ни.
Искаме или не, като същества надарени със свободна роля, животът ни е изтъкан от решения и избори. Искаме или не, ние реагираме на това, което ни заобикаля и ни се случва. Нека си дадем сметка за истинската мотивация в живота ни и да решим да живеем с вяра и упование всеки ден, доверявайки се на Бог и отпускайки се в Неговата прегръдка. Колкото повече откликваме и правим избори, мотивирани от вяра и несебична любов, толкова повече това става естествено за нас и вярата (беценна добродетел в очите на Бог) се усъвършенства и расте за да стане изпитана вяра, скъпоценна като злато.
„Затова радвайте се, дори ако е необходимо сега малко и да изпитате страдания в различни изкушения. Така вярата ви ще бъде изпитана, за да се покаже по-ценна от нетрайното, макар и чрез огън изпробвано злато, за похвала, чест и слава, когато дойде Исус Христос. (1 Петрово 1:6-7)
Адаса