„Понеже които се управляват (водят) от Божия Дух, те са Божии синове.” (Римляни 8:14)
Да следваме горното призвание означава да следваме Христос и признаваме Неговото водителство и върховен авторитет. Когато познаваме учението Му и истините на Божието слово и ги прилагаме в живота си, ние следваме горното призвание. Ние ставаме изпълнители, а не само слушатели; последователи на дело, а не просто фенове. Как става това обаче?
Горното призвание – взаимоотношение с Бог
Със сигурност, чистото волево решение е необходима стъпка, но не и достатъчна за тази цел. Божието слово дава отговор и по този въпрос. Той е като оставяме Божият Дух да ни направлява и не изпълняваме желанията на плътската си природа. В Галатяни 5:16 се казва „ходете по Духа, и няма да угаждате на плътските страсти.”
Как даваме място и възможност на Святият Дух да ни води и управлява? Каква е нашата отговорност в това уравнение? Най-общо казано нашата отговорност се свежда до нашите желания, цели, избори и решения, и общуване с Бог. Ходенето с Бог не е автоматичен процес, а партньорство.
Горното призвание – нашата отговорност
Ето някои важни принципи и стъпки от Божието слово, които ни правят по-лесно водени от Бог:
1) Трябва да разберем и приемем цената да следваме горното призвание. Това значи да „обявим война“ на себецентрирания живот. Той се изразява в стремежа на човек да заеме мястото на Бога и да бъде бог на собствения си живот. Обявяването на война означава да се посветим на Божията цел и призив да преодолем света и светското (похотта на плътта, пожеланието на очите и суетата на живота). И да не се противим, когато Бог ни въвежда в ситуации и изпитания, целящи да ускорят умирането на себето в тези области.
2) Да пожелаем да бъдем водени в свобода и във всяка истина. „Там, където е Божият Дух, там e свобода” (2 Коринтяни 3:17) Нека пожелаем Бог да покаже и да ни освободи от връзките на всяко робство, пристрастяване, страх, срам, вина и т.н.
3) Да поискаме и да бъдем готови да се разделим с контрапродуктивни начини на мислене, които са в разрез с Божиите мисли и възгледи.
4) Да се научим да отделяме скъпоценното от нищожното. – Това означава да предпочитаме, ценим и даваме предимство на вечните и духовни ценности пред материалните и временните. Този процес се изразява в жертването на по-ниския (естествен) живот за горното призвание. Когато се устремим към горното вечно призвание, получаваме неща с вечна стойност тук и сега в този живот, и във вечността. Ако се стремим към нещата само в този живот, евентуално ще загубим и тях, заедно с вечната си душа. „Защото, който иска да спаси живота си (душата си), ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.” (Лука 9:24)
Горното призвание – oще някои важни предпоставки
5) Да се научим да жертваме удоволствието от вещите за придобием удоволствието и радостта от живота. Нека решим, изберем и оставим на Бог да ни научи как да използваме вещите и притежанията и обичаме хората, а не да използваме хората и обичаме вещите.
6) Да се научим да жертваме и да се откажем от предвидимостта, сигурността, комфорта и контрола за да придобием радостта и пълнотата на изобилния и вълнуващ живот с Бога и в Бога. Трябва да свикнем и да се сприятелим с мисълта, че истинския живот е свързан с промени, непредвидимост и дискомфорт.
7) Да изберем да инвестираме себе си (време, мисли, желания, цели, ресурси) в Божиите вечни планове и неотменими намерения и обещания за възстановяване (на нас, взаимоотношенията ни, човечеството и цялото творение), особено във време на трудности и страдания.
8) И най-важното – всеки ден да избираме ЖИВОТА. Да се откажем от фалшивия комфорт и утеха на пасивността и дрямката във всичките и форми. Да кажем ДА на живота, защото Бог е живот!
Нека поискаме да се събудим и да живеем един буден, събуден и истински живот в светлината, родени и водени от благия Божий Дух в земята на правдата и любовта!
Адаса