Живот тук и сега – стъпка по стъпка

Как да преодолеем тревогите и страховете за бъдещето и да водим живот тук и сега? Какво ни учи Библията по този въпрос?

Нуждата от живот тук и сега

Много хора искат и се опитват водят пълноценен живот тук и сега в сегашното. Те с тревога установяват, че голяма част от мислите и емоциите им са насочени към миналото или към бъдещето. Например като преживяват отново и отново минали събития или като развиват бъдещи сценарии от типа най-лошият случай. Така по-голяма част от настоящето се прекарва в тревоги, безпокойства и страхове за бъдещото.

По принцип живеейки днес, ние сме винаги свързани и с миналото и с бъдещето. Но когато преобладаващите мисли и емоции са фокусирани върху миналото и бъдещето, тогава това се превръща в пречка да живеем ДНЕС.  Това ни ограбва най-вече от радостта, спокойствието и възможността да решаваме и постъпваме отговорно в днешния ден.

Божието послание

Основното библейско послание по този въпрос е НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ И НЕ СЕ БЕЗПОКОЙТЕ (за нищо, включително за утре):

  • „Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса”. (Филипяни 4:6-7)
  • „Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.” (Матей 6:25-34)
  • „и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.” (1 Петрово 5:7)

Основната причина за безпокойството

Лесно да се каже, и почти невъзможно да се направи без да сме познали и повярвали Божията любов и благодат. Но дори и когато сме предали себе си на Бог, и знаем, че сме оправдани и помирени с Него чрез смъртта и възкресението на Неговият син Исус Христос, ние установяваме, че пак имаме проблеми с безпокойството за утре. Защо? Основната причина за безпокойството е нашият стремеж за контрол върху нещата, хората и обстоятелствата, подхранван от нашата гордост и его. Контролът е нашият път към сигурността и безопасността, основна потребност на всички човешки същества. Доказано е, че колкото по-контролиращ и манипулиращ e един човек, толкова е по-неуверен и изпълнен със страх.

Да, това е единият път, но Бог ни предлага друг път – пътя на предаването на сдаването на контрола, пътя на вярата и упованието в един Бог, на Когото принадлежат силата и мъдростта, и най-важното, Който е добър и ни обича по всяко време. Божията покана е да си починем в Него, в любовта Му, в благодатта Му и да спрем да се безпокоим за неща, които не знаем, и върху които нямаме контрол. От тази гледна точка безпокойството е признак на неверие, на което трябва да се противопоставим с упражняване на вяра и предаване на грижите ни на Бог.

Как ни помага това да водим живот тук и сега?

На първо място съзнателният отказ да се безпокоим за утре или да живеем в миналото, ни помага да се фокусираме върху днес, върху стъпките ни днес (избори, решения, действия). Много по-лесно за постигането на дадена цел е да се съсредоточим върху стъпката днес, а не да се опитваме да си представяме целия път докрая, което може да ни демотивира.

В крайна сметка достъп до времевия ресурс имаме само днес и сега и за постигането на целта ни е важно какво ще направим днес и сега. Ще издържим ли ДНЕС без да запалим цигара? ДНЕС ще се храним ли с това, което е добро за тялото ни? Ще си починем ли ДНЕС? А дали ще простим ли ДНЕС? Другото, което се отнася за утре, са само намерения и планове…

Вторият много важен аспект на живота днес и сега е свързан с приемането и упражняването на отговорност за нещата, върху които имаме контрол и които зависят от нас.

Нашата отговорност

Най-общо казано наша отговорност и в нашия контрол са:

  • Нашите мисли – избор и съзнателно усилие да се фокусираме върху това, което е истинно, вярно, благо, чисто и отхвърляне на лъжовни, деструктивни, обвинителни, злобни и зли мисли.
  • Чувствата ни – по принцип чувствата следват мислите. Промяната в начина на мислене неизбежно се отразява и на емоциите. Важно е да не игнорираме емоциите си, но да се научим да ги разпознаваме, признаваме и съответно да последваме тяхната индикация, т.е. истинската причина в сърцата ни, когато става въпрос за т.нар. негативни емоции. Винаги можем да си зададем въпроса: „Защо се чувствам така?“
  • Нашите решения и избори – ДА! Това си е напълно наша отговорност, колкото и да ни се иска много пъти някой друг да е виновен…
  • Действията, които предприемаме – като следствие от решенията и изборите.
  • Думите, които говорим.
  • Взаимоотношения ни  – нашият дял в тях с всичко по-горе.

Заключение

За да живеем днес и сега е важно да си задаваме и отговаряме на този въпрос: „Каквo мога да направя ДНЕС? Каква е мойта отговорност и какво е в моя контрол? А за останалото, което не е в нашия контрол да изберем да сдадем контрола на Бог, да възложим грижите си на Него и да изберем да Му се доверим с пълна вяра в Неговото съвършено познаване на нас, нашите тела и души, на всеки ден от живота ни, на всяко обстоятелство, трудност и проблем, и на Неговата съвършена грижа.

„Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; и в твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше ни един от тях” (Псалм 139). И не само това, но да не забравяме, че освен на настоящето, Бог е Господар и на миналото, и на бъдещото, Който е, Който е бил, и Който иде!

Основната причина за безпокойството е стремежът ни за контрол върху нещата, хората и обстоятелствата, подхранван от гордост и его.
Контролът е нашият път към сигурност и безопасност. Упражняване на вяра, доверие и предаване на Бог е Божият начин.

Адаса

Spread the word

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.