Има една голяма заблуда, която ни замазва очите и ни пречи да живеем според истинската си идентичност на Божии деца. Това е заблудата на компромиса. Тя почива на лъжата, че можем да живеем едновременно под управлението на двама различни господари. И че едновременно можем да спазваме законите на две различни царства. Библейската истина обаче е, че няма средно положение . Ние се покланяме или на Бог или на сатана. Ние избираме или да следваме Божия Дух или чрез плътта да следваме програмирането на старата си идентичност и законите на света.
Заблудата на компромиса – двама господари
Когато приемем с вяра оправданието и помирението с Бога чрез заместителната жертва на Христос, ние същевременно получаваме една нова идентичност – на Божии възлюбени деца. Духът ни бива новороден и обновен, което за първи път ни дава истинска свобода. Ние вече свободно можем да избираме да следваме Бог и да се покоряваме на истината или да следваме старото си програмиране. Старото програмиране е начин на живот независим от Бога, в който егото е бог.
Исус Христос категорично заявява, че е невъзможно да служим на двама господари едновременно. „Никой не може да бъде едновременно слуга на двама господари, защото или ще мрази единия и ще обича другия, или ще е предан на единия и ще презира другия. Не можете да служите и на Бога, и на Мамона (парите).“ (Лука 16:13) Мамонът, сребролюбието или любовта към парите е една от най-често срещаните форми на идолопоклонство и израз на обичта към света и всичко, което е в него – пожеланието на очите, похотта на плътта и гордостта или суетата на живота.
Заблудата на компромиса цели да замъгли новата ни идентичност и принадлежност. Както и да бъде спрян процеса на обновяване на ума, на следване на Бог, и на нашето освещение чрез компромисни избори и действия. Компромисът води до компрометиране, смесване и духовно блудство. А компрометираните Божии деца имат малка сила, авторитет и тяхната ефективност на Божии свидетели бива значително занижена.
Граждани на друго царство
Още в началото на нашето взаимоотношение с Бог и смяната на нашия статут с граждани на небесното царство, Бог ни инструктира да се отделим и заделим за Него и да не следваме обичаите и практиките на другите народи, защото вече сме други. Бог ни казва: „Излезте, отделете се! Бъдете съвършени и святи като мен!“. „Във всички свои дела постъпвайте като святи хора, както е свят Онзи, който ви призова. Както е писано: „Бъдете святи, защото аз съм свят.“ (1 Петрово 1:15), (Левит 11:44-45; 19:2; 20:7)
Да се заделим за Бога означава да осъзнаем, признаем и заживеем със съзнанието, че сме Негови. Ние сме избрани, призвани и заделени да отразяваме образа, характера, мислите, сърцето, и делата на Отца си, на Този, Който ги е родил. Това означава да разберем, приемем и заживеем с истината, че ние принадлежим на Бог. И че сме откупени от Него да Го представляваме и да Го наследим.
Принадлежността към Бога и Неговото семейство е определящата основа на идентичността ни. Това означава, че ние не трябва да се идентифицираме с и да следваме пътищата на света. Да живеем на този свят, без да сме част от него. За тази различна принадлежност, цел и мисия говори Христос в Евангелието на Йоан 15:16. „Не вие избрахте мен, а аз избрах вас и ви определих да излезете в света и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен.”
Цел и последици от заблудата на компромиса
Сатанинската стратегия на компромиса и компрометирането цели да атакува и разруши връзката ни с нашата идентичност и принадлежност, не нашето поведение. Ние първо сме, преди да правим. Затова и Бог се представя с името Йехова – Аз Съм Този, Който Съм (Изход 3:14; Ис. 41:4; 43:10). А Христос казва на тези, които не принадлежат към Него: „Вие сте оттук – от долу. Аз дойдох от горе. Вие принадлежите на този свят, а аз не принадлежа на този свят. Затова ви казах, че ще умрете с греха си. Да, в греха си ще умрете, ако не повярвате, че АЗ СЪМ.“ (Евангелие на Йоан 8:23-24) Ако повярваме на лъжата, че ние сме от долу, тогава и ще живеем долу. Но ако ние наистина вярваме, че сме от горе, тогава ще живеем и като представители на горното.
Лаодикийският менталитет
Животът на компромис с идентичността на Божии представители води до изграждането на т.нар. Лаодикийски менталитет. Исус Христос изобличава църквата в Лаодикия точно заради греха на смесването и компромиса, наричайки ги хладки. Именно с тази хладкост (нито горещи, нито студени,) е свързано предупреждението Му, че ще ги повърне от устата Си. (Откровение 3:14-22)
Лаодикийският менталитет се корени в копнежа и пожелаването на света и всичко, което той предлага, както и възприемането на този начин на живот. Резултатът е вътрешно разделяне и живот, който не съответства на това, което реално сме. Божието решение е покаяние от тази мъртва религия и религиозност и отваряне на сърцата ни за Неговата благодат. Само тя може да ни изцели, очисти и трансформира. „Ето, стоя на вратата и хлопам: ако чуе некой гласа ми и отвори вратата, ще влеза при него и ще вечерям с него, и той с мене.“ (Откровение 3:20)
Адаса