“Завоеватели” е стихотворение, посветено на вярващите, които преодоляват и устояват в живота, и остават верни докрай.
Скорострелни бляскави стрели
напред в тъмнината устремени,
завоеватели в битки калени
за този ден и час определени.
Те пламтят с огън неземен,
челата им носят печата „верен“.
Те напредват в стройни редици,
повече от победители, войници.
В устата им е меч двуостър
на истина и Божието слово,
в сърцата им любов неугасима,
по-силна от смъртта, непобедима.
Всеки от тях е побеждавал гиганти,
всеки от тях е призван и избран,
преминал пустини, развивал таланти
надвивал в тежка, мъчителна бран.
Тяхната родина е небето,
а наследството им е земята.
От гърдите им извира
нов, нечуван, мощен звук
и цялото творение замира,
усетило, че е дошъл часът
за новото небе и новата земя,
на сбъдването, на доброто,
за дългочаканото изкупление,
и връщане във истинското измерение:
на вечна радост, слава, светлина,
на мир и царството на любовта!
Адаса