Как да преодолеем спънките по пътя към духовна зрялост

Какви са спънките по пътя към духовна зрялост и растеж? Какво ни пречи и спъва да се движим напред? Как да преминем от добри намерения към дела? Как да се справим със спънките по пътя на усъвършенстване на вярата и характера ни?

„Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще.” (Евреи 12:1)

Спънките по пътя към духовна зрялост

  • Грях и идолопоклонство. Грехът най-общо казано, е всяко действие, което е мотивирано и се изразява в независимост от Бога. Идолопоклонството е робуване на нещо или някой, различен от Бога. Идолът заема основно място в сърцата и умовете и мотивира и определя действията и постъпките ни.
  • Неверие и съмнение.
  • Демонично влияние – особено при живот на зависимости, постоянно повтарящи се грешни избори и идолопоклонство.
  • Фалшив, неверен образ на Бог, на себе си, на другите, на света. Това може да е в резултат на заблуда и непознаване на истината според Божието слово. Но най-често деформираните образи са в резултат на травматични преживания.  Те са довели до определени изводи или несъзнателни заключения особено за характера на Бог – например жесток, несправедлив, отдалечен, садистичен, който не се намесва, не се интересува. Това е илюстрирано много добре в книгата Йов.

Още спънки  по пътя

  • Страхове. Основните са страх от смъртта, страх от загуба на контрол, страх от бъдещето, страх от живота, страх от провал, страх от успех, страх от отговорност, страх от неизвестното, страх от промяна, страх от човека. Страховете обикновено се зараждат от единични или повтарящи се травматични преживания. Те формират т. нар. мисловни крепости (твърдо изградени убеждения и нагласи и начин на мислене).
  • Неувереност в способността си да посрещаме предизвикателства и да се променяме.
  • Неспособност, нежелание или незрялост в поемането на отговорност за собствения живот и благосъстояние.
  • Пораженческо мислене и отношение, съпътствано или поддържано от разочaрoвание, горчивина, обезкуражане, депресия, фатализъм, негативизъм, възприемане на себе си като жертва (на обстоятелства, минало, хора).
  • Нежелание за прошка и приемане, реваншизъм.
  • Невъзможност или нежелание да се загърби миналото и да се живее сега и напред, поемайки отговорност за изборите и решенията в днешния ден.
  • Нежелание или невъзможност да се смирим и да не оставим егото и гордостта да ни ръководят.

Как да преодолеем спънките по пътя

Въпросът е какво да правим и как да продължим напред? Нека на забравяме, че най-важното е да не се отказваме, да не спираме и да не се връщаме назад. Нашата определена от Бог посока е напред и нагоре. По долу следват някои предложения, базирани на Божието слово и изпитани по пътя ни с Бог:

  • Първата и най-важна крачка е да разберем и признаем, че сами не можем, че имаме нужда от Божията помощ и благодат. „Предайте се и се покорявайте на Бога, и съпротивете сe на дявола и той ще бяга от вас.”(Яков 4:6-7)
  • Чрез молитва и желание Бог да изобличи тъмнината и да разобличи врага пред нас – конкретната пречка(и).
  • Като решим да повярваме и да се доверим според Божието слово, че врагът/враговете ни са обречени и вече победени в Христос, и че Той иска да сподели Неговата победа с нас.
  • Чрез следване на конкретното Божие водителство и насока и да го следваме до края.
  • Да се покаем, ако Бог ни е изобличил за конкретен грях.

Още стъпки към преодоляването на спънките

  • Като решим да обявим война на идолите в живота си, ако има такива.
  • Като помолим Бог да ни покаже в какви точно лъжи сме повярвали и приели за свои, да се отречем от тях и да ги заменим с Божията истина.  Да не оставаме с пасивен ум, но да се научим да упражняваме самоконтрол в ума си и да концентрираме ума си върху истината, изявена в Божието слово. Да пленяваме всяка мисъл в покорство на Христос. (2 Кор. 10:5)
  • Чрез култивиране на искрено желание Бог да ни промени от себе-центрирани в Богу-центрирани.
  • С постоянно решение  и решимост да поемем отговорност за изборите, които правим всеки ден – за това, което мислим, за това, дали да изберем да простим, за решенията си, за взаимоотношенията си, за чувствата си, думите си и делата си.
  • Като пожелаем и да се помолим Бог да изкорени страховете ни и да ни вдъхне и усъвършенства в страхопочитание от Него и любов към Него. „В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.” (Притчи 14:26)
  • Да решим всеки ден да живеем с вяра, а не с виждане. (2 Кор. 5:7)

Заключение

Някои пречки могат да бъдат отстранени много бързо и лесно, за някои трябва по дълго време в зависимост от нашата готовност и способност да последваме Бог и да приемем Неговата гледна точка за нещата.
Нека не се отказваме, не се предаваме, но да обявим война на лъжата, егото, гордостта, греха, страха и просто да не преставаме да търсим Бог и Неговата сила.

„Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.” (Псалм 105:4). Защото истината е, че ако ние не решим да спрем, няма нищо, което може да ни спре в Христос.

Има много спънки по пътя към духовна зрялост. Нужно е да ги познаваме и да се борим с тях. Ако продължаваме да ходим в светлината, няма нищо, което да ни спре.

Адаса

Spread the word

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.