Благодарни ли сте за своето миналo? Можете ли да погледнете назад и да благодарите на Бог за всяко едно положително или отрицателно събитие? За всеки един успех, за всеки един неуспех, за всички добри неща и за всички лоши неща? Очаквате ли развитието на живота си и бъдещето си със спокойствие, радостно очакване и увереност? Ако отговорът на всички тези въпроси е „Не“, тогава най-вероятно се покланяте на идола на миналото. Или по точно казано – идолът на себето, поставен на престола на вашето минало.
Миналото като идол
Миналото е идол, когато играе ключовата роля за определяне на идентичността ни, както с отрицателен, така и с положителен знак. Идолизирането на миналото става в тези три сфери:
- В сферата на успехите и постиженията. Миналото служи като място на поклонение на минали успехи и победи. Както и като източник на идентичност, достатъчност, признание, значимост и стойност.
- В сферата на неуспехите и загубите. Миналото служи като място на травматични преживявания, на които сме позволили да дефинират идентичността ни, и да упражняват негативно влияние. Това влияние е директно свързано с начина, по който възприемаме себе си, настоящето и бъдещето си.
- Третата сфера са установените модели на мислене, възприемане и действие, които са се породили от минали събития, но не отговарят на действителността и не са релевантни. Това са традиции, формули, ритуали и правила, които поддържат идола на миналото.
Миналото може да е идол както индивидуално, така и за група хора (семейство, род), или за цели нации.
Първи стъпки
Ако вече сме разбрали, че робуваме и се покланяме на миналото, в което себето царува, първата стъпка е преработване на миналото. Тя включва не само преразглеждане и конфронтация с фактите, но също и с убежденията, които са се формирали вследствие на преживяното. Особено убеждения относно нашата личност, стойност, мисия и цел в живота.
Част от това преразглеждане е процесът на простителност, на даване и получаване на прошка. Ние не сме отговорни за нараняващите събития и хора в живота ни, но сме отговорни да ги пуснем от съда, в който ние сме върховния съдия. Ние носим отговорност за нашите собствени мисли, думи и решения, както и за постъпките си.
Как събаряме идола
Ние го събаряме с решение да оставим миналото да бъде минало и избор да вървим и гледаме напред. Това става като престанем да гледаме на миналото през призмата на собствената си личност с нейните успехи или неуспехи, постижения и притежания.
Идолът пада, когато изберем да се смирим и да включим Бог в картината. Бог, Който е Създателят, Всемогъщият, Този, Който има пълен суверенитет и контрол върху цялото творение, Живият Бог и Вечният Цар. Това е Бог, Който е бил, Който е и Който ще бъде. Бог на миналото, на историята, Бог на настоящето и Бог на бъдещето. Нещо повече, това е Бог на поколенията и Бог на вечността. Това е Богът, Който не се променя, Бог и Господар на времето, Бог на всички времена, епохи, периоди и сезони. Това е Богът на вечния завет. Когато се смирим ние избираме да дадем на този Бог престола на сърцето си и нашето поклонение, защото единствен Той го заслужава. Тогава разбираме, че Той е в нашето минало и че то принадлежи на Него.
Новата гледна точка за доброто и лошото в живота ни
Нашите успехи и постижения принадлежат на Него, защото се основават на дарбите, талантите, вдъхновението и уникалния дезайн, с който е създаден всеки един от нас. Той стои в дъното на успехите ни, защото е благословил и умножил усилията и труда ни. Неговата милост, насока, благословение и благоразположение са основата и катализатора на успехите ни. Всички добри неща и дарове идват от Бога и Той е Авторът (признат или непризнат) на всичкото добро в живота ни. „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.” (Яков 1:17)
А какво да кажем за неуспехите и травмите? Къде е Бог там? Да, Той е бил там. Да ни покаже молост, да запази живота ни, да ни изпрати утеха и помощ, да носи бремето ни, готов и решен да изкупи всяка сълза и страдение. „Благословен да е Господ, Който всеки ден носи бремето ни, Бог, Който е наш спасител.” (Псалм 68:19)
Нека започнем да гледаме миналото си през призмата на Божието присъствие, милост и любов, „защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: “Защото дори Негов род сме”. (Деяния 17:28) И да Му благодарим и да Го прославим за това. Да видим,че Той е верен и не се отмята от думите и заветните Си обещания.
Заключителните стъпки
Следващата стъпка, засягаща нашето настояще е да се посветим да служим на Бога от сърце в истина и вярност. Да поемем отговорност сега за това, което е в нашия контрол и отговорност. Какво желае Бог от нас? Нищо повече, освен да Му отдадем мястото на Бог и Цар, което заслужава, да Го обичаме и почитаме, както вътрешно в мислите и сърцата си, така и външно – с решенията и действията ни.
Следва стъпката, с която Му доверяваме нашето настояще и бъдеще без страх. Това е израз на почит и поклонение пред Бога. Страхът от бъдещото и неизвестното ще отстъпи, когато разберем в сърцата си, че Той е в нашето бъдеще и че Той го притежава. И няма нищо, което не можем да преодолеем с Него. Както и че това бъдеще ще ни донесе добро с вечни измерения.
Съборили идола на миналото, можем да си починем в идентичността си на Божии възлюбени деца, които нямат нужда да черпят значимост и ценност от успехи и постижения, нито да се подценяват в следствие на неуспехи и трудности. Вече можем да спрем да се измъчваме и да си борим. Така влизаме и оставаме в Божията почивка с нашето минало, настояще и бъдеще.
Адаса