Измамата на безнадеждността

Измамата на безнадеждността е последствие основно от поддържането на погрешни възгледи. Когато възприемем мислене и отношение на недоверие, подозрение и отчаяние и то се превърне в твърд мироглед, тогава ставаме напълно подвластни на измамата на безнадеждността.

Няма да е пресилено, ако кажем че състоянието на безнадежност е състояние на бавно умиране. Когато умре надеждата, умира и всичко останало. Умира мотивацията ни за каквото и да било, спираме да си поставяме цели, преставаме да виждаме смисъл. Ние бавно резигнираме и се отказваме от живота. Пътят обратно включва разпознаване и отхвърляне на погрешните убеждения и възприемането на истини, които правилно отразяват не само физическата, но и духовната реалност.

Божият отговор, когато се борим с измамата на безнадеждността

Нека разгледаме дилемата на пророк Еремия и Божият отговор на терзанията му. По това време народът на Израел е на ръба на катастрофа и унищожение от Вавилонската армия, което и действително се случва. Не е учудващо, че Еремия (наречен „плачещият пророк“) се бори с чувства и мисли на безнадежност, безутешност и отчаяние. Нещо повече, той се бори да примири вярата си и познаването на Бог с това, което се случва. Това е на пръв поглед неразрешимата му дилема, с която неминуемо се сблъскват всички вярващи. 

В 15 глава намираме Еремия на дъното на своите чувства и мисли. Той оплаква себе си, съдбата си и раните си като дълбоки и неизцелими. Еремия изразява гласно съмненията си и подозренията си спрямо Бог, сравнявайки Го с измамлив поток и непостоянни води. Бог му отговаря и му дава ключът за излизане от това състояние.

“Ако се върнеш от тоя си ум и се откажеш от този погрешен тон на недоверие и отчаяние, тогава ще ти дам отново установено, постоянно място на спокойствие и безопасност, и ще ми служиш. Ако отделиш скъпоценното от нищожното и очистиш сърцето си от недостойни и неоправдани подозрения относно Божията вярност, ще те направя мой говорител, защото Аз съм с теб, за да те спасявам и да те избавям.” (Еремия 15:19 – превод от разширената версия на английски)

Лъжите на безнадеждността

Идеята, че можем и да грешим в начина, по който гледаме на нещата, и желанието да поемем отговорност за мисленето си е първата стъпка в процеса на връщане. Бог ни призовава да се откажем от следните погрешни възгледи за да излезем от състоянието на безнадеждност:

• Убеждението, че имаме право и че всичко е наред с нашето мислене и отношение на онеправданост, нараненост и обиденост. Дали се възприемаме като жертва или не, зависи от нас, а не от обстоятелствата ни.  
• Отношението на недоверие и подозрение относно Бог и Неговата вярност. Важно е да разберем, че тези подозрения са неоснователни и недостойни. Тъй като Бог, Неговия характер и Слово не се променят, Той е и остава винаги верен на Себе си и обещанията Си. Неговата вярност е непоклатимата основа на надеждата ни.
• Отношението на отчаяние. Нежеланието да повярваме, че е възможно изцеление и нежеланието да направим стъпка в тази посока.
• Ограничената ни перспектива за конкетната ситуация. Нека не забравяме, че ние виждаме само микроскопична част от цялото, но Бог вижда началото и края и цялата история помежду им. 
• Фокусирането върху видимите, материални, кратковременни неща с малка или никаква стойност.

Истините, върху които да се фокусираме

• Истината за характера и волята на Бог. Правилното разбиране, че Бог е добър, което води до очакването, че ще видим и изпитаме добротата Му в живота си. А това е антидотът на безнадеждността.
• Истината, че няма безнадеждна ситуация! Безнадеждната ситуация изключва Бог и духовната реалност. И тъй като е невъзможно да изключим Бог, който е първопричината, центъра и смисъла на всичко, ние можем да имаме надежда във всяка ситуация.
• Надеждата в Христос и Неговото възкресение. Дори когато всичко наши очаквания и надежди не се оправдаят в рамките на земния ни живот, ни остава непобедимата, трансцендентната, винаги присъстваща Надежда Христос. Това е надеждата за пълно възстановяване и изкупление на цялото творение.
• Скъпоценните вечни неща и добродетели, които имат непреходна стойност. Надеждата е една от тях. Но също вярата и любовта. Да погледнем от вечната перспектива и да се фокусираме върху плодовете на тежките моменти, които преживяваме. Това са плодовете на дълготърпението, издръжливостта, добротата, самоконтрола, подобряване на взаимоотношенията и т.н.

Резултати от отхвърляне на измамата на безнадеждността

• Постоянно, трайно, непроменимо състояние на душевен мир и спокойствие. Има ли нещо по-ценно и прекрасно от това?
• Постоянно и трайно състояние на безопасност. Бог ни води в свобода от безпокойство и различните видове страхове.
• Способност за богоугоден живот.   
• Божествена мъдрост – способността да видим и да възприемем Божията перспектива и воля за всяко нещо, и да говорим с Неговите думи. Това от своя страна ни дава сила да живеем живота, за който сме създадени.

Адаса