Личните очаквания могат да бъдат както източник на задоволство и щастие, така и на разочарование и гняв. Но защо сме толкова разочаровани, когато нещата не се развият според очакванията ни? И как можем да не зависим толкова от тях?
Личните очаквания често играят ролята на наша система за сигурност, предвидимост и контрол. И когато не стане според това, което очакваме системата бие аларма и ни хвърля в състояние на тревожност, смут и гняв. Ние губим контрола, който мислим, че имаме, когато хора и ситуации не отговарят на нашите предварително оформени представи и очаквания. А истината е, че имаме контрол само върху себе си и то върху вътрешния ни живот (мисли, чувства, решения). И той е най-важния, защото определя как преживяваме действителността и нещата, върху които нямаме контрол.
Не зависими от личните очаквания, а от Бога
Свободата има много аспекти. Бог желае ние да бъдем свободни и по отношение на очакванията си и нашия вътрешен мир да не бъде зависим от изпълнението на личните очаквания. Понякога личните очаквания се превръщат в идол, от който зависи дали ще сме добре или зле. Когато нещата се развиват по план, (планът и представата, които ние сме си изградили в съзнанието си) тогава сме добре. Когато това не стане, тогава сме извадени извън баланс, чувстваме се блокирани, и вътрешния ни свят „се срутва“.
Божията воля е да ни пренасочи към живот, който НЕ е зависим от и насочен към изпълнение на личните очаквания. Това е живот, който е насочен и зависим единствено от Него като събирателен център и изпълнение на всички човешки копнежи, стремежи и очаквания за перфектност, пълнота и задоволство. Това е живот, чиято главна грижа е как да угоди и почете Бог като Бог, а не как да угоди на себе си като подсигури изпълнението на личните си очаквания.
Пренасочване на сигурността ни към Бог
Ние се вкопчваме в личните си очаквания, подтиквани от нуждата да контролираме нещата и хората, за да си подсигурим желаното. Бог ни призовава към друг път – да предадем контрола на Него, както и личните си очаквания. Това е пътят на смирението и вярата. Път, болезнен и убийствен за егото и гордостта. Бог желае Той да стане нашия източник на сигурност, закрила и снабдяване.
Всеки път, когато наше лично очакване не се изпълни, ние имаме избор. Ние можем да останем разгневени, разочаровани, раздразнени и да трупаме горчилка и яд. Или можем да признаем тези чувства и да видим какво стои зад тях, да се научим да осъзнаваме, променяме и комуникираме очакванията си.
Ние можем да се смирим, да признаем, че нямаме контрол върху обстоятелствата и да се откажем да контролираме и манипулираме неща и хора в наша полза. Да предадем разочарованието си и очакванията си в Божията ръка и да оставим на Бог избора на време, място и начин да посрещне нуждите ни. Можем да изберем да се откажем от предвидимостта и контрола и да вместо това да се доверим на Бог и Неговата мъдрост, сила и любов.
Щастието не се измерва с броя на изпълнените очаквания, а с познаването на Божията любов.
Личните очаквания и Божията гаранция
Има ли все пак очаквания, чието изпълнение ни е гарантирано? Има ли нещо, което няма да ни разочарова и на което можем сигурно да изградим живота си? Отговорът е да, има. Бог и Неговото отношение към нас и с нас в Христос. Неговото слово, характер и всичко свързано с Неговите цели, желания и намерения.
„Всяка твар е трева и цялата ѝ слава е като полския цвят; Тревата съхне, цветът вехне, но словото на нашия Бог ще остане довека.“ (Исая 40:6-8)
Бог не ни дава гаранция за изпълнение на личните ни очаквания и желания в живота. Той ни дава една единствена гаранция и сигурност – Себе си и любовта Си. В Христос чрез вяра ние имаме постоянен достъп до Него. Той е винаги наличен и на наше разположение. За тези, които Го търсят и Му се доверяват, Той гарантира радост, мир и задоволство при всякакви обстоятелства, независимо от това, дали очакванията ни ще се изпълнят или не.
Заключение
Нека приемем, че хората и обстоятелствата неизбежно ще ни разочароват. Нека се научим да прощаваме и приемаме себе си, другите, живота и да предаваме очакванията си и разочарованията си на Бог. Неговият отговор на неизпълнените очаквания и разочарования се нарича благодат.
Това е силата и енергията да запазим и дори да увеличаваме радостта и задоволството си каквото и да става, да се променяме по Христовия образ, да се смирим. Това е силата да живеем отговорен и свободен живот. Нека приемем, че щастието ни не се измерва с броя на изпълнените очаквания или желания, а с познаването на Божията любов.
Адаса