“Като дърво” е стихотворение, вдъхновено от и посветено на всички сървайвъри. На тези, които преодоляват в живота, не се предават и започват отново. “Като дърво” – стихотворение за всички, които черпят сили и надежда от Божията сила и любов.
Като дърво
аз пуснах корени
дълбоко в Теб
и вкопчих се
във Твоето сърце.
Зарових се дълбоко
в живата земя
на Твоята любов.
Със всеки удар
и с всяка рана
нов корен
плъзваше напред.
Ах, колко пъти
брулиха листата ми!
Ах, колко пъти
рязаха моите клони.
И нарези дълбоки,
сълзящи рани
отвориха се в ствола ми.
И колко по-жестоко
ме опустошаваха
ветрове студени
То толкоз по-дълбоко
забивах корен в Тебе
и пиех жадно
свежа сила.
Като дърво
аз пак ще пускам
нови клони,
зелени пламъци
в небето устремени.
Все по-голяма
сянка ще простирам,
от пек и бури
други да покривам.
Навеки коренът ми
ще пребъдва
във Теб – Живот,
във Теб – Любов!
Адаса