Повечето хора желаят мир – световен мир, мир в обществото, мир във взаимоотношенията, мир в сърцето. Мирът изглежда е това най-висше благо, което ни се струва утопично непостижимо.
Копнежът за мир
И не случайно – ние сме създадени с копнежът за мир, хармония и баланс. Ние копнее за мир с Бога, със себе си, с живота си, с другите, със света и мястото ни в него. Накратко – в нас е заложен копнежа по изгубената Едемска градинa. Това е състоянието на цялост, пълнота, съвършенство, свобода, интимност, сигурност, благоденствие и блаженство.
Чрез Христос, наречен Князът на мира (Исая 9:6), Бог задейства и осъществява своя изкупителен и възстановителен план. Той има за цел да върне човечеството и цялото творение в това загубено състояние на вечен мир и радост, и на вечен живот в самото присъствие на Бога. Това е времето на новото небе и новата земя, на небесния Ерусалим. Това е живот без проклятие, страдание, плач, болка, скръб и смърт. (Откровение 21:3-4)
Ние се намираме между Едемската градина и новото небе и земя. В този междинен интервал от време Божият промисъл ни дава в Христос достъп до помирение, вътрешен мир, радост и пълнота. Като един вид предвкусване на това, което предстои и сигурна основа на живота в един несъвършен свят, пълен със зло и страдание.
Библейско определение за мир
Библейската дума за мир е „шалом“. Тази дума на еврейски има значение на цялост, пълнота, ненакърненост, хармония, баланс. Приложена към личността може да означава здраве, благоденствие, в пълен мир със себе си и живота си. Приложена към взаимоотношенията думата носи значението на отсъствие на вътрешно враждебно отношение, скрита омраза, неприязън, обида, завист, ревност, желание за отмъщениие, както и външните им изрази. Тя изразява отношение на добронамереност, доброжелателство, приемане. Такова отношение на свой ред допринася всеки във взаимоотоношението да се чувства напълно свободен да бъде себе си.
Да сме в мир с даден човек не означава да го харесваме или да сме близки приятели, нито пък да имаме еднакво мнение по всички въпроси. Това по-скоро означава липса на враждебно отношение и предубеждения, готовност за помощ при нужда и приемането на този човек, такъв какъвто е. Мирът с някой не означава непременно поддържането на отношения. Понякога за са се запази мирът, раздялата е наложителна. Накратко, мирът във взаимоотношенията е неразривна част от Божията заповед да обичаме ближния си, както себе си.
Изходната позиция е мир с Бога
Трудно е да изградим и поддържаме истински мирни и хармонични взаимоотношения, ако сме в състояние на вражда с Бог и със себе си. Стартовата позиция е възстановяване на мира с Бог. Чрез смъртта и живота на Христос, Бог ни кани да се помирим с Него, като ни освобождава от проклятието на закона, очиства досието ни и ни дава нов живот и природа. Бог ни дава Своята благодат, безусловно приемане и любов. Това означава началото на ново взаимоотношение с Него, на чисто. В този тип взаимоотношение няма нужда да доказваме каквото и да било. Ние сме приети и възлюбени веднъж завинаги. Основата на това взаимоотношение е вяра, която действа чрез любов.
Ние първо получаваме от Бога, преди да сме в състояние да дадем. Ние сме първo получатели, а после дарители. Празнотите в сърцата ни първо трябва да се изпълнят и наситят с Неговите любов, утеха, насърчения, милости, доброта и благодат. Нужно е да опитаме и да вкусим, че Господ е благ. (Псалм 34:8). И едва тогава ставаме и ние способни да даваме любов и благодат и да установяваме истински мир във взаимоотношенията си.
Заключение
Признаването на неспособността ни сами по себе си да обичаме с трайна и безусловна любов и приемането на способност от Бога за това (благодат) е първата стъпка по пътя на мира. Нужно е първо да позволим на Бога да ни покаже как ни обича в Христос и да ни научи да обичаме като Него. Това става като Го следваме и Му подражаваме във всичко. Нека поканим Княза на мира да отговори на копнежа ни за мир и да установи мир в нашите предели.
Адаса