Копнежът за слава, величие, стойност, значимост, смисъл, идентичност и вечен живот е изначалният и основен копнеж, желание и нужда на всеки човек. Копнежът за слава е заложен от Бога. Той е единственият, Който може да запълни тази празнина и да снабди тази нужда. Това снабдяване е сърцевината на грандиозният Му план да сподели своя Живот и природа чрез Христос в нас – нашата надежда за слава.
Копнежът за слава – начини за задоволяване
В библейската книга Еклесиаст или Проповедникът е представен човешкият, плътски начин за задоволяване на копнежът за слава и неизбежният резултат – досада, депресия, емоционално, физическо и умствено изтощение. Има няколко основни начина, изброени по-долу, чрез които себето търси да придобие вечна слава и величие за себе си, отделно от Бога. Тези начини са били актуални както по времето на Проповедника, зад който най-вероятно се предполага, че стои прочутият по богатство и мъдрост цар Соломон, както и сега.
Това са пътищата и начините на себето във всяка време и епоха. Себето, което иска само да си бъде бог и да си гради вечен паметник и царство. Всички тези опити обаче са обречени на провал, по простата причина, че човек е създаден от Бога и за Бога. И само чрез Него и с Него, и по Неговите начина и правила може да намери истински смисъл, вечна слава и живот. Това е изразено много добре в Христовите думи: „Защото отделени от Мен не можете да сторите нищо.” (Йоан 15:5) Нищо с вечна стойност и значимост.
Идоли и Бог
Нищо и никой не е в състояние да замести Бога като източник на насищане, стойност, значимост, смисъл и величие. Когато ние Го заместим с нещо друго, това друго се превръща в идол. Идолът обещава това, което не може да даде. Той иска и изисква нашето внимание, време, труд, ресурси и т.н. като в замяна обещава насищане и задоволяване на душата, радост, мир, благополучие, стойност, значимост, приемане, любов. Само че не може да изпълни обещанията си. И колкото повече му даваме, той толкова повече иска, примамвайки ни с празни обещания и миражи.
Бог нарича тези идоли празни съдове, които не могат да утолят жаждата ни. „Защото две злини сториха Моите люде: oставиха Мене, извора на живите води и си изсякоха щерни, разпукнати щерни, които не могат да държат вода.“ (Еремия 2:13). По-долу са изброени някои от тези разпукнати щерни.
Постижения и успехи
„Направих си големи работи; съградих си къщи; насадих си лозя; направих си цветни и овощни градини и насадих в тях всякакви плодни дървета; направих си водоеми…… Тогава разгледах …труда, в който се бях трудил; и, ето, всичко беше суета и гонене на вятъра и нямаше полза под слънцето.“ (Еклесиаст 2:4,5,6,11) Човек се стреми към дела с вечна и трайна стойност. Тези дела обаче не са собствените постижения, а делата извършени по Бога, вдъхновени от Него, с Неговата сила и ресурси. Постиженията, успехите и работата не са в състояние да ни дадат това, което само Бог може – идентичност и значимост.
Знания
„…Ето, станах велик и съм умножавал мъдростта си повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим. Да! Сърцето ми е имало голям опит в мъдрост и знание …Познах, че и това е гонене на вятър.“ (Еклесиаст 1:16-17) Светската мъдрост казва, че който има информация и знание, той има власт. Власт да контролира и манипулира. Божията мъдрост казва, че който има Христос, Той седи в Него и с Него отдясно на Бога. Това е истинската позиция на власт. Трупането на знание, образование и титли като източник на значимост и идентичност винаги ще ни разочарова.
Притежания
„…имах още добитък и стада повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим. Събрах си и сребро, и злато, и особените скъпоценности на царете и на областите;“ (Еклесиаст 2:7-8) За съжаление притежанията също не могат да ни дадат сигурността, спокойствието и значимостта, към която се стремим. Особено трупането на богатство като компенсаторен механизъм за липсващо чувство на значимост и начин да се покаже и възвеличае себето, се оказва също така нефективен и безуспешен. Светската мъдрост основана на любовта към парите, ни лъже, че земните притежания са път към власт, име и значимост.
Бог ни насочва към истинското, трайно и вечно богатство в Матей 6:19-21: „По-добре трупайте съкровища в небето, където нито молци, нито ръжда ще ги унищожат и където крадци не могат да се вмъкнат и да ги откраднат. Защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“
Удоволствия, забавления и наслада
„…набавих си певци и певици и насладите на човешките синове – наложници изключително много. И от всичко, които пожелаха очите ми, нищо не им забраних;“ (Еклесиаст 2:8) Удоволствията, забавленията и насладата са начин, по който човек да се почувства добре. За съжаление обаче те са временно лекарство, което не може да запълни празнината в нас, защото тя може да се запълни от неща с вечна стойност.
Големият капан на удоволствията е, когато те са мотивирани от себето и служат основно за неговото задоволяване. Много лесно те се превръщат в идол и заемат мястото на Бога и взаимоотношението с Него като източник на наслада, радост и веселие, които са трайни. Самоцелните удоволствия, изпълняването на всякакви желания и прищевки с цел самоугаждане, за съжаление не ни прибавят слава и значимост, нито насищат душите ни.
Копнежът за слава – заключение
Нито един от тези начини не води към целта. Ето защо не е учудващо, че изводът, до който стига Проповедникът е, че всичко това е безполезно и суетно в преследването на човешкия копнеж за вечна памет, спомен и величие. „Защото каква полза за човека от целия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето? Понеже всичките му дни са само печал и трудът му – скръб; и още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.“ (Еклесиаст 2:22-23)
Божият начин за придобиване на вечна слава, величие, значимост и власт е чрез взаимоотношение с Него. Този начин включва получаването на нова идентичност в рамките на това взаимоотношение чрез споделяне на Божията природа и живот, които са вечни. Това прави възможно да споделим и Божията слава и величие, както и Неговата власт. Това е бъдещето и съдбата на всеки вярващ – съ-наследник с Христос.
Адаса