3 принципа на миротворенето във взаимоотношенията

Миротворенето във взаимоотношенията се базира на три основни принципа – това са истината, любовта и доброто.

В предишните постове разгледахме какъв е Божия отговор на копнежа ни за мир и откъде започва мира във взаимоотношенията. Тъй като Бог е Бог на мира, не е учудващо Божието наставление активно да се стремим към мир с всички хора, да правим мир и да поддържаме мир. В Евреи 12:14 Божието слово ни призовава: „Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.“

Истината и миротворенето във взаимоотношенията

Търсенето на мир започва с истината – нейното търсене, разбиране, признаване, приемане и прилагане. Този процес Божието слово нарича отсъждане на правда и мир в портите ни. Нашите порти са ума, емоциите, вътрешните ни нагласи, преценки и отношение. „Ето какво трябва да правите: Говорете истина всеки на ближния си; и отсъдете в портите си съдбата на истина и на мир.“ (Захарий 8:16)

Първата и най-важна истина, с която е нужно да сме в съгласие и мир са Божиите истини и наставления, разкрити в словото Му. Те са вечни и непроменими и ни дават рамката и границите на един богоугоден живот, предпазвайки ни от зло и увреда.

Божието слово има какво да каже, особено по въпроса за това как да се отнасяме един към друг, и какво да е вътрешното ни отношение. Основният принцип e принципът на подражание – т.е. както Бог към нас, така и ние към другите хора. Например, знаем, че Бог желае да прощаваме от сърце и да на таим неприязън и обида в сърцето си, така както Той ни прощава в Христос. Това е истина, която е приложима към всяко взаимоотношение. Вторият тип истина засяга конкретната, специфична ситуация и човек. Нужно е да имаме вярна, непредубена преценка за нещата и да съдим праведно.

Говорене на истинатa

Много е важно не само да мислим истината, но и да говорим истината един с друг. Божието слово казва, че сме части един на друг. (Ефесяни 4:25) Лъжата и измамата нараняват и връзват не само нас, но и другите. Има време и начин да се кажат болезнени истини. Когато сме мотивирани от любов и желаем добро на човека срещу нас, ще намерим благовремие с Божията помощ да проговорим по трудни и конфликтни въпроси. Защото истината носи свобода и възможност за изцеление. „Нека ме удари праведният, това ще бъде благост; и нека ме изобличава; това ще ми миро на главата ми.“ (Псалм 141:5)

Любовта и миротворенето във взаимоотношенията

Миротворенето е свързано с водене на война с враждата, с отхвърляне и отказ от всяко враждебно отношение. Това се изразява в разпознаване и отказ от лъжи, гняв, нараняващи думи, огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, завист и омраза. (Ефесяни 4:25-32) Когато разпознаем това в сърцата си, нека бързаме да поискаме и приемем прошка от Бога и да Го поканим да очисти сърцата ни.

Рамката и мотивацията на всички наши взаимоотношения би трябвало да бъде искрена и нелицемерна любов, и приемане един на друг. Тази любов включва разпознаване и фокусиране на общото между нас; на това, което ни свързва. Най-малкото всички имаме общ произход – по образ и подобие Божие. Вярващите имат освен това имат общо наследство, една обща вяра, един Господ, едно кръщение, един Дух и една надежда, към която Бог ни е призовал, един Бог и Баща на всички. (Ефесяни 4:3-6)

Бог ни призовава да гледаме един на друг като на близки сродници, части от Божието семейство. Ние можем и да на харесваме всичките си роднини, нито да поддържаме еднаква близост със всички, но това не променя факта, че сме свързани с тях. Този начин на възприемане се изразява външно в показването на мило, любезно, благо, уважително и почтително отношение. Бъдете мили един към друг като към близки роднини, с братска обич; изпреварвайте да си отдавате почит един на друг.“ (Римляни 12:10) „И бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас.“ (Ефесяни 4:32)

Доброто и миротворенето във взаимоотношенията

Невъзможно е да ходим по пътя на мира и да избираме да мислим или правим зло. Раздорът и враждата са зло. Обидата е зло. Отмъстителността е зло. Завистта и лъжите са зло. Пътят на мира означава отвращение от злото и привързване към всичко, което е добро. (Римляни 12:9) Стъпките по този път включват още помощ и подкрепа в нуждите, гостолюбие, благославяне, съчувствие и състрадание, скромно мислене.

Пътят на мира означава отвращение от злото и привързване към всичко, което е добро.

Пътят на мира включва и формирането и практикуването на мислене, което се фокусира върху общия интерес и благо, а не предимно върху своя собствен. Друг основен елемент от този път е отказът от отмъщение, саморазправа и всяка форма на реваншизъм. Това е активен израз на вяра и доверие в Бога, Праведният Съдия, на Когото принадлежи отмъщението. (Римл. 12:19) Божието слово ни напътства да се грижим дори за неприятелите си (или тези, които считаме за такива) в техните нужди. Тъй като това е начина да въдворим мир, изпълнявайки царската заповед да обичаме.

Заключение

Пътят на мира е труден и изисква фокус, постоянно посвещение и Божията благодат. Това е път, очертан в границите на любовта към Бога и ближния, истината и доброто. Колкото повече напредваме по този път, толкова повече Божието царство нараства в нас и около нас. Ние ставаме получатели и носители на мир, радост, сила, обновление, баланс и божествен ред. Като миротворци, ние се учим да сеем и жънем плода на Божията правда. (Яков 3:18)

Пътят на миротворците е очертан в границите на любовта към Бога и ближния, истината и доброто.

Адаса

Spread the word

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.