Да имаме мир във взаимоотношенията е част от нашето наследство в Христа. Да творим и поддържаме мир в сърцето си, в ума си, в живота, и с другите хора е важна мисия и цел, дадена ни от Бог. Бог казва, че тези, които правят мир, са истинските Негови синове. Това са тези, които най-вярно отразяват природата, характера и желанието на Бог да помири света със Себе си. „Блажени миротворците, защото ще се наречат Божии синове.“ (Матей 5:9)
Мир във взаимоотношенията – да започнем от себе си
От къде да започнем, ако желаем да имаме мир във взаимоотношенията си и те да станат по-хармонични и по-добри? Много често ние погрешно смятаме, че проблемът е в другия човек и фокусираме изцяло вниманието си да предизвикаме промяна в отношението и поведението на отсрещния. Бог ни показва друг път и ни кани да последваме примера Му и да имитираме Неговите начини на отношение и общуване, които показва към нас.
Основният въпрос не е „Как мога да променя другия човек?“, а „Как мога да го обичам по-добре?“
Пътят на мира започва от нас, от вътрешния човек, от вътрешните отношения на сърцата ни. Ако искаме да променим едно взаимоотношение към добро, е необходимо да започнем от себе си. Това е така, поради въпроса с контрола и отговорността. Важно е да разберем, че не е в нашата отговорност и контрол да променим друг човек и да се откажем от всяка форма на контрол и манипулация. Нашата основна отговорност се отнася до собствената ни личност и сърце – мисли, чувства, решения, избори. Първата стъпка е да поемем отговорност за „собствеността“ си. Що се отнася до другите хора, ние сме отговорни пред тях, да ги обичаме така, както Бог ни обича.
Мир във взаимоотношениятa – правилни цели
Втората стъпка засяга формулирането на цели и приоритети, свързани с щастието ни. Погрешно е да правим някой друг отговорен за щастието ни. Правилните и богоугодни цели във взаимоотношенията са свързани с нас и характера ни, а не с характера и поведението на другите хора. Например, правилната цел е да станем с Божията благодат най-добрата версия на майката, съпругата, приятелят, синът, дъщерята, служителят, колегата и т.н. Това означава да позволим на Бог да изработи в нас характера и природата Си. Тази цел не може да бъде блокирана от никой, освен от самите нас. Нещо повече, така ние уеднаквяваме целите си с Божиите ясно изразени приоритети в словото Му върху развиване на добродетели и характер.
Примери за погрешни цели във взаимоотношенията са цели, които зависят от другия. Например в брака, съпругата си поставя за цел да промени някои навици на съпруга. Майката си поставя за цел децата ѝ да бъдат с безупречно поведение и с отличен успех в училище. Служителят си поставя за цел да получи одобрение от шефа си. Всички тези цели прехвърлят отговорността към другите хора, т.е. към фактори, върху които нямаме контрол и ги правят несигурни и непостижими.
От вътре навън
Какво се случва, когато решим да последваме пътя на мира и започнем от нас? На първо място ние сме тези, които с Божията сила и благодат получаваме изцеление на душевни рани и травми. Когато даваме възможност на Бог да обнови начина на ни мислене, отношението на сърцето ни се променя. Вътрешната промяна се изразява и външно и съдейства за нови начини на общуване. Промененето отношение и форми на общуване отварят вратата към сърцето на другия човек и подобряват взаимоотношението ни.
Когато решим да последваме Бог и да поемем отговорност за живота и сърцето си, Бог поема отговорност и контрол за промяната в другите хора. Ние не можем да променим хората, но Бог може. Той е специалист по невъзможните ситуации, Който може да спасява съвършено.
Плодовете на мира
Тъй като мирът е преди всичко свързан със сърцето ни, то е и първото, което се наслаждава от плодовете на мира. Такива са емоционална свобода, необремененост, увереност, спокойствие, оптимизъм, надежда и близост с Бога. Не само сърцето ни се успокоява и насища, но Божият мир започва да се разпространява във всички сфери на живота ни. Бог ни благославя като усъвършенства вярата ни и увеличава нашето разбиране и познаване на Него и Неговите пътища. Ние започваме да живеем в Божията почивка, в “тихи, успокоителни места”. (Исая 32:18).
На второ място семената на мира дават плод и в различните видове взаимоотношения, които имаме. Чрез Божията работа и благодат, формата и същността на взаимоотношенията се променя. Ние започваме да гледаме на хората през призмата на Божията милост и приемане. Спираме да гледаме на тях като на пречки или като на средства към целта. И започваме да ги възприемаме като човешки същества, с техните специфични нужди, рани и проблеми. Учим се как да посрещаме нужди и да обичаме на дело и в действителност.
На трето място, много често виждаме и промяна в хората, с които имаме взаимоотношения. Семената на мира, и постоянстването в добронамерено и доброжелателно отношение, както и в показването на любов и посрещането на нужди са мощен инструмент в Божията ръка за размекване на човешките сърца и насочването им към Него. Когато ние следваме пътя на простителността и живеем на практика посланието на помирението, Бог примирява с нас дори и неприятелите ни. (Притчи 16:7)
Адаса