Колко често взаимоотношенията ни са арена за упражняване на контрол и демонстриране на власт, в които ролите на жертви и насилници периодично се сменят? Как да прекъснем този модел и да излезем от тези роли? Как да имаме отношения, основани на любов?
Отношения, основани на контрол
Когато в отношения ни преобладават контролиращите модели на общуване, тези взаимоотношения са неравностойни, незадоволителни и нараняващи. Контролиращото поведение има много форми – от открита агресия и насилие през подигравки, унизяване, сарказъм до пасивно-агресивни форми като отдръпване, дистанциране, вменяване на вина и т.н. Във всички тези форми едната страна е жертвата, а другата – насилникът. Много често за да се защити, жертвата влиза в ролята на насилник, „наказвайки“ насилника и търсейки реванш за понесеното нараняване. Така без да разберем влизаме в един непрекъснат разрушителен цикъл със сменящи се роли.
Как да спрем цикъла на контрола
Първата стъпка е винаги разпознаването и признаването. Да видим себе си в тези роли, да разберем кои са нашите основни страхове и какво ги подклажда. Корените на контролиращото поведение са дълбоко вкоренени страхове – страх от изоставяне, страх да бъдем уязвими, страх нещата да не се объркат, страх от отхвърляне и т.н. Обикновено тези страхове са пуснали корени в резултат на преживени и неизцелени душевни травми. Важно е да се конфронтираме с тях и да потърсим изцеление. Пътят продължава с разграничаване, разбиране и поемане на собствената отговорност, както и поставянето и изграждането на здравословни граници във взаимоотношенията.
Конкретни стъпки към отношения, основани на любов
- Поемане на отговорност за собствените си чувства, действия, нужди и за собственото си щастие.
- Идентифициране на собствените нужди и желания и тяхното ясно и директно комуникиране.
- Разграничаване от това да носим основната отговорност за щастието или емоционалното състояние на хората, с които имаме взаимоотношения. Всеки отговаря за своята „собственост“. T.e. за своя вътрешен живот, който включва мисли, управление на емоциите, реакции, решения, думи и действия.
- Прекратяване на всяка форма на съ-зависимост. Съ-зависимост е, когато ние правим някой друг отговорен за нашето щастие. Както и когато емоционалното ни състояние е в пряка зависимост от действията или чувствата на другите хора в живота ни.
- Разграничаване от всички контролиращи форми на поведение (пасивни и явни), които виждаме у нас или у другите.
- Отказ от състоянието на постоянна обиденост, отказ от реванш.
- Избор да се покаем от собствените грешни модели на поведение и да простим чуждите, придружен от поставянето на здравословни емоционални граници.
- Изграждане и придържане към тези граници.
Отношения, основани на любов – решението
Антидотът на отношенията, основани на страх и контрол са отношения, основани на любов, и изразяващи се в показване на любов и уважение. За всеки, който се стреми към такива отношения е ясно, че сами по себе си ние нямаме капацитета и силата да произведем и да дадем такъв тип стабилна и постоянна любов.
Лекарството за нашите взаимоотношения е Божията любов. В Христос Бог ни предлага ултимативното решение на основните ни страхове и нужди. Ние получаваме ролята и идентичността на възлюбени Негови деца чрез приемане на примирителната жертва на Христос.
„В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него. В това се състои любовта – не че ние сме възлюбили Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.“ (1 Йоан 4:9-10)
Изворът на любовта
Да бъдем Божии възлюбени означава, че вече няма нужда се борим за любов или да доказваме, че сме достойни за любов. Няма нужда да крием кои сме или да се срамуваме. Няма нужда да се борим за приемане и принадлежност, защото вече сме напълно приети и завинаги принадлежим. Бог желае да ни покаже, изпълни и изпълва с Неговата любов. Защото единствено така можем да живеем в пълноценни отношения, носещи радост и задоволство; съграждащи, а не унищожаващи.
Ето как апостол Йоан описва този начин на мислене и живот: „И ние сме познали и сме повярвали в любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог – в него.“ (1 Йоан 4:16) Изворът на любовта е Бог и когато ние повярваме и откликнем на тази любов, тогава се открива пътя към нова основа и нови форми на общуване в нашите взаимоотношения.
Нашата отговорност и най-висша длъжност
Приемането на Божията любов ни прави способни чрез Неговата благодат да поемем и нашата основна отговорност и длъжност към ближния си. Това е длъжността да обичаме с Христовата любов от позицията на напълно и докрай възлюбени Божии деца.
“Възлюбени, понеже Бог така ни е възлюбил, то и ние сме длъжни да се обичаме един друг. Ако някой каже: Обичам Бога, а мрази брат си, той е лъжец; защото който не обича брат си, когото е видял, не може да обича Бога, Когото не е видял. И тази заповед имаме от Него: Който обича Бога, да обича и брат си.“ (1 Йоан 4:11,20-21)
Възлюбени и решени да обичат
Нека се разграничим и престанем да се определяме като жертви и насилници. Да пожелаем да излезем от тези роли и от битката за контрол и власт. Нека започнем да гледаме на себе си така, както Бог гледа на нас – с безкрайна любов и състрадание, с милост и нежност. Нека обявим война на скритите страхове, защото „В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха;“ (1 Йоан 4:18)
Ние не можем да накараме друг човек да ни обича, но можем по всяко време да живеем в истината на Божията любов. Ние не бива да правим друг човек или хора отговорни за нашето щастие или емоционално състояние. Вместо това можем да поемем собствената си отговорност да обичаме в рамките на здрави, богоугодни граници. Не сме длъжни винаги да се харесваме, не сме длъжни винаги да сме съгласни един с друг, но сме длъжни да се обичаме, защото сме безкрайно обичани.
Адаса