4 принципа на праведното съдене и разпознаване

Един от най-важните резултати от Божията трансформационна работа в нас е праведното съдене, разпознаване и преценка като основа за взимане на решения и съответни действия. Праведното съдене е основата за управляване и преодоляване в живота.

Праведното съдене – дефиниция

Глаголът „съдя“ означава преценявам, оценявам, отсъждам, оценявам, разглеждам дело, произнасям присъда или решение, изчислявам, смятам, имам определено мнение или възглед по даден въпрос, намирам. Съществителеното „съдба“ означава преценка, решение, присъда, разсъдък, ум, разсъдливост, възглед, мнение, начин на мислене и преценяване. Т.е. праведното съдене е свързано с ума ни и с начина ни на възприемане, мислене. Както с формирането на възгледи и мнения по всички въпроси.

Праведното съдене – не по изглед и по плът

„Не съдете по изглед, но съдете справедливо.“ (Йоан 7:24)
„Вие съдите по плът; Аз не съдя никого. И даже ако съдя Моята съдба е истинна, защото не съм сам, но Аз съм, и Отец, Който Ме е изпратил.“ (Йоан 8:15-16)

Най-важният критерий е да не съдим по плът, т.е. да не разчитаме на естествените си възприятия и логически заключения. С ограниченето си мислене и способности, ние виждаме и разбираме нещата частично. Или много често изкривено – пречупено през собствените преживявания и наранявания.

Бог ни призовава да се издигнем от това плътско и сетивно мислене и чрез свързаността ни с Него и да видим нещата от по-горната, небесна перспектива. “Защото Моите мисли не са като вашите мисли, нито вашите пътища – като Моите пътища, казва Господ. Понеже както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите мисли – от вашите мисли. (Исая 55:8-9)

Горната перспективa

Тази перспектива е вечната перспектива, която е закоренена в Божията любов и изкупителен план. Ако наистина вярваме, че Бог знае края от началото, че Той вижда и направлява хода на историята и на собствения ни живот от началото до края, тогава можем да Му се доверим. И да пожелаем  да ни покаже Неговата гледна точка и перспектива за събития, хора и проблеми. Пътят за правилна преценка и действие е да признаем и търсим Бог като върховен авторитет за всичко и като източник на знание на мъдрост. Да приемем Неговата преценка за истинна и вярна и да действаме в съгласие с нея. Ето защо праведното и правилно съдене е израз на смирение и зависимост от Бога, на вяра в действие.

Целта на праведното съдене

Целта на праведното съдене е да разпознаем и да изпълним Божията воля в дадената ситуация. Ето защо правилната мотивация с цел покорство и изпълнение е другият съществен фактор да преценим правилно. Търсенето на Божията перспектива не е самоцелно, а с цел да постъпим според това, което виждаме и разбираме. Трудно ще приемем истинска мъдрост и разбиране, ако не сме решили да постъпим спрямо тях. Тази мотивация изразява и позицията ни на смирение, без която е много трудно да приемем нещо от Бог.

Праведното възприемане и преценка на нещо или някой води до освобождение и разрешение на първо място на вътрешния конфликт в нас. Разбирането и приемането на Божията перспектива и истина по даден въпрос води до свобода и вътрешен мир и спокойствие. От позицията на този разрешен вътрешен конфликт можем да се конфронтираме по най-добрия и успешен начин с другите около нас или с външните обстоятелства. Ето защо чрез праведното съдене се постига и целта чрез истината да настъпи мир и възстановяване на Божия ред и управление в проблемната област. „Това е което ще правите: Говорете истина всеки на ближния си: истина и съдба на мир съдете в портите си.“ (Захария 8:16)

Фокусът на праведното съдене

„Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, Защото от него са изворите на живота.“ (Притчи 4:23)

Преди всичко Бог ни призовава да съдим и преценяваме себе си, нашите мотиви, мисли, и реакции. Защо? Защото това e основната ни сфера на отговорност и контрол. И само, когато сърцето и мотивите ни са чисти, можем истински да преценим поведението или мотивите на другите хора. Основната характеристика на чистото сърце е, че то стои прозрачно и открито пред Бога и Му позволява да го очиства, оформя, изцелява и освежава. Това е сърце, което е повярвало и се е доверило на Божията любов и то самото върви по този път.

Чистото сърце не държи непростителност и обида и не търси правата си. Гневът, завистта, обидата, и желанието за реванш и отмъщение отравят мотивацията ни, замъгляват и изкривяват виждането ни. „Защо забелязваш тресчицата в окото на брат си, а не обръщаш внимание на гредата в своето око?Как можеш да кажеш на брат си: «Нека да извадя тресчицата от окото ти», когато в собственото ти око има греда? Лицемерецо, първо изкарай гредата от своето око. Тогава ще виждаш ясно, за да извадиш тресчицата от окото на брат си.“ (Матей 7:3-5)

Заключение

Правилната и праведна преценка като основа за успешен и изобилен живот се намират само и единствено по превъзходния път на любовта. Това е пътя на приемане и даване на Божията любов. „Сега виждаме мътно отражение в огледало, но когато дойде съвършенството, ще видим лице в лице. Сега знанието ми е частично, но тогава то ще е пълно, така както Бог ме познава напълно. А дотогава остават тези три неща: вяра, надежда и любов; и най-велика от тях е любовта.“ (1 Коринтяни 13:12-13)

Преди всичко Бог ни призовава да съдим и преценяваме себе си - нашите мотиви, мисли и реакции, защото това e основната ни сфера на отговорност и контрол.

Адаса

Spread the word

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.