“Пътят на зърното” е стихотворение за всички, които в момента минават през тежък период. То обрисува една по-горна перспектива на човешките борби и страдания като път и начин за промяна и трансформация. “Пътят на зърното” – стихотворение за всички, които са на тясно и на тъмно и се борят да зърнат светлината.
Зърното първо трябва да умре
погребано дълбоко в тъмнината
преди да изкласи и прорасте,
преди да го обгърне светлината.
Така и моята душа минава
през низ от малки и големи смърти,
погребвана в тъмници и забрава,
тя пак възкръсва и се кръсти.
И всяка смърт е почва благодатна
на нов живот, могъщ, безценен,
и всяка рана носи жътва златна
от чиста мъдрост, плод нетленен.
Адаса