Няма жив човек, който да не е опитал горчилката на разочарованието, както и мрачната сянка на неговия брат – обезкуражаването. Всички преживяваме кратки моменти на разочарование и обезкуражаване, но понякога това се превръща в едно перманентно, силно деструктивно душевно състояние. Разочарованието е основно състояние на огорчение и най-честата причина за обезкуражаване.
Коренът на разочарованието
Коренът на горчивината и разочарованието лежи в неизпълнени очаквания, желания, непосрещнати нужди, и някаква форма на нараняване или загуба. Това е свързано с изпитването на болка и страдание. Когато се фокусираме върху преживяната загуба, липса, или нараняване, ние постепенно ставаме пленници на болката, гнева и реваншизмa, свързани с тях. Това води до засилващо се огорчение и променящо се мислене в посока менталитет на жертва, онеправданост и обиденост. Върху този фундамент се установява едно погрешно възприемане на собствената идентичност, на настоящето и бъдещето. В него фокусът е изместен от Божията любов, снабдяване и възстановяване и е зает от онеправданото себе. Подготвя се пътят за трайно обезкуражаване и възпрепятстване на нашия напредък.
Обезкуражаването
Обезкуражаването от своя страна е състояние на потиснатост, липса на надежда или слаба надежда за нещо добрo. То е придружено с негативни очаквания, депресираност и унилост. То блокира вървежа ни с Бог и поставянето и постигането на цели. Ние страдаме от липсата на кураж и инерция да продължим и да се преодоляваме.
Както разочарованието, така и обезкуражаването почиват и се хранят от изкривеното възприемане на себе си, Бог и действителността. Тяхната почва е неизцелени душевни рани, минали или настоящи. За това как Бог изобщо не подценява деструктивната сила на тези състояния е огромното значение, което Божието слово отдава на назиданието, увещанието и утехата. Увещание означава окуражаване и насърчение, припомняне и връщане към истината, уверение в Божията любов, подкрепа и изцелителна работа.
Пътят за преодоляване
Пътят за предоляване на разочарованието и обезкуражаването започва с избора да признаем чувствата си, както и техния източник. Болката не трябва да се потиска и пренебрегва. Най-добрият начин да се изправим срещу болката e да я изплачем в прегръдките на Бог като наш Баща и приятел, с фокус и съзнание върху Неговата любов и доброта. Втората важна стъпка е решението да пуснем болката и огорчението чрез даване и приемане на прошка, както и да помолим Бог да донесе емоционално изцеление от болката. Важна част от смяната на фокуса е съзнателната смяна на перспективата. Това става възможно, когато решим да пуснем миналото си и да се примирим с него. Когато решим да гледаме и вървим напред, без да се обръщаме назад.
Божието желание и воля е за помирение и приемане с надежда – на нас, на всеки аспект и част от живота ни, на другите, на загубите и на всичко, което не се е развило така, както сме си го представяли. Божият призив е да пуснем представите и очакванията си и да обърнем поглед и сърце към Него, напред и нагоре. Движението с Бог е само напред и нагоре. Бог ни съветва в Притчи 4:25 „Нека очите ти гледат напред и нека погледите ти бъдат насочени право пред теб.” Решението да вървим напред с Бог е решение да се очаква добро, защото Бог е добър и защото „всичко съдейства за добро на тези, които Го обичат и са призовани според Неговото намерение.” (Римляни 8:28). A Неговото намерение е пълно възстановяване.
Нашата надежда
Ние възвръщаме надеждата си, когато изберем да поставим упованието си върху Бог като Изкупител и Възстановител на всичко, включително на загубите и трагедиите в живота ни – като Бог, Който отплаща, компенсира, възнаграждава, награждава и въздава. (Еремия 51:6) Защото дори и всички наши надежди за дадени неща да не се оправдаят, ние имаме пълната Божия гаранция, че надеждата ни, поставена в Христос, ще бъде оправдана.
Той е нашата персонифицирана Надежда не само за започването, но и за процеса и успешното завършаване на Неговата възстановителна работа в нас и творението. Христос е надеждата, че с Бог няма нищо загубено. Той е надеждата на славата в нас. Божието слово е пълно с истории за хора, чиито скърби и тежки периоди Бог компенсира и превръща в триумф и величие. Това е историята и на всеки един вярващ.
Как се определяме
Ние ставаме имунни срещу разочарование и обезкуражаване, когато дълбоко усвоим истината, че не сме продукти на миналото си. Когато спрем да се определяме чрез дисфункциите си, загубите или липсите си. А започнем да се самоопределяме чрез Божията изкупителна работа в нас и чрез Неговата благодат. Ние растем в сила, когато се упражняваме да поддържаме правилния фокус. И когато не отблъскваме Божието присъствие, но активно се стремим към Него като търсим и приемаме любовта и насърчението Му. Защото Бог дава на своите наскърбени „венец вместо пепел, миро на радост – вместо плач и облекло на хваление вместо унил дух, за да се наричат дървета на правда, насадени от Господа за Негова прослава. (Исая 61:3).
Адаса