Всеки човек е призван от Бога да последва Неговия план за живота си и това е горното призвание. Макар че получаваме оправдание пред Бога безплатно чрез вяра, има определена цена, за да продължим да Го следваме. Цената на горното призвание е умиране към себецентрирания живот.
В Евангелието на Лука 14 глава Исус Христос разяснява, че този, който иска да стане Негов ученик, трябва да е наясно с разходите. А те се свеждат до всичко, което човек има и е. „И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.” (Лука 14:33). Истинската любов е готова да плати всяка цена. И тя е нищо по-малко от умиране на себецентрирания живот, изразен най-вече в егото и гордостта.
Защо e такава цената на горното призвание?
Има поне 2 основни причини:
- По необходимост. На първо място за да се изрази Божият живот в нас. Без смърт няма възкресение. „Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.” (Евангелие на Йоан 12:24).
На 2ро място заради Божията святост, характер и слава. Бог е светлина и в Него няма тъмнина. Родена от необятната Божия любов, Божията мечта и цел е Бог да обитава сред хората Си. Той желае възможно най-близкото и интимно общуване без прегради между Него и нас. Една такава огромна преграда е човешкото его и гордост, изразено в себецентриран и себеобслужващ живот. Когато живеем, носейки кръста си, разпъвайки плътта с всичките нейни похоти и страсти всеки ден, тогава Божието естество и природа чрез Святия Дух може да нараства и да се изработва в нас.
- Като отклик на Неговата любов и жертва. Бог е дал вече всичко от Себе Си като е платил най-високата възможна цена за да проправи път за нашето връщане към Него. Божията любов дава всичко от Себе Си. Затова няма друг подходящ отклик освен и ние да да дадем на Него всичко, което сме.
Умиране на себето
В Евангелието на Йоан Исус Христос казва: “Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.” (Йоан 16:33) Божията победа над света и светското се състои основно в преодоляването на похотта на плътта, пожеланието на очите, и суетата на живота.
Апостол Йоан пише в своето Първо послание: “Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко що е в света, – похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, – не е от Отца, но е от света; и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века.” (1 Йоан 2:15-17 )
Самият Господ Исус Христос бе тестван в пустинята в тези 3 области преди да започне служението си. Така и тези, които са решили да платят цената на горното призвание, ще бъдат периодично тествани. Целта е Божията победа да се изяви напълно. Тестването води и до трансформацията от себецентриран към Богуцентриран начин на живот.
Три аспекта на умиране
Божият модел на плащане на цената на горното призвание е прилагането на Христовия кръст като метод на умъртвяване във всяка от тези 3 области:
- Похотта на плътта. Похотите и страстите на плътта се преодоляват от една страна чрез съзнателен отказ да задоволим нуждите си извън границите на Божието снабдяване, заявявайки зависимостта си от Бог, което означава и да се смирим. И от друга страна, чрез приоритизиране и поставяне на 1во място на Бог и Божието. „Търсете първо царството на Бог и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави” (Матей 6:33). И “Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово”]. (Лука 4:4)
- Пожеланието на очите. Това е амбицията и стремежът за придобиване на слава, власт, почит и богатство като връх на себереализацията и фалшива основа за формиране на идентичност и чувството на ценност и достойнство. Пожеланието на очите няма насищане. Божият начин е пожелание (глад и жажда) за правда, защото тогава ще бъдем наситени; и приемане на нашата идентичност като Божии деца в Христа, независеща от придобивки и постижения, както и Божия начин да ни прослави. „На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш”. (Лука 4:8)
- Суетата или тщеславието на живота. Това пак е свързано с идентичността и нуждата от себедоказване като протовоположна на Божия път. Исус бе изкушен в пустинята да докаже, че е Божий син по един небоугоден начин, изпитвайки и тествайки Бога. Един вид „покажи кой си като направиш каквото искам“. Божият и нашият категоричен отговор е и винаги трябва да е: „Да не изпитваш Господа твоя Бог”. (Лука 4:12). Божият начин да покажем и докажем пред света, че сме Божии деца е не като се поддаваме на провокации, но чрез живот в любов, истина, вяра и правда.
Ти си на ред – сподели и коментирай
Адаса