Откриването на пътя към живот и ходене чрез вяра е само началото. Целта е стабилно ходене чрез вяра в живота. Така че вярата постоянно да расте и да се усъвършенства, превръщайки се в основен мотиватор и движеща сила. Само тогава можем напълно да постигнем Божиите специфични цели за живота ни.
Ходене чрез вяра – как?
На първо място като знаем, че имаме Начинател и Усъвершенител на вярата ни. Той е положил началото и Той се грижи за нейното усъвършенстване. Важно е също така да се фокусираме в Господа „като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра”. (Евреи 12:2) Колкото повече опознаваме и се фокусираме върху обектът на вярата ни – Бог, толкова повече расте и се засилва нашата вяра. И нашето ходене чрез вяра се стабилизира.
Божието слово ни разкрива три основни начина, засягащи нашите ум, емоции и воля. В тези три сфери се полагат основи и се изгражда вярата ни.
Репрограмиране на мисленето ни
Библията нарича този процес „обновяване на ума“ в съответствие с Божието слово. То е истинско и вярно отразява действителността за Бог, нас, другите и света. Човешкото мислене е подложено на множество формиращи фактори, най-определящите от които са семейната среда, училище, работна среда, преживявания (особено травматичните). Тези формиращи фактори водят до развиването на твърдо вкоренени убеждения. Обновяването на мисленето включва два елемента. От една страна изтриването на старото програмиране (убеждения, които са лъжовни и не отговарят на това, което Бог казва за нещата). От друга страна въвеждането на ново програмиране (приемане на Божията гледна точка).
Например: програмирани сме от деца да мислим негативно и фаталистично, да очакваме винаги най-лошото. Опознавайки и разбирайки все повече кой е Бог, Неговата любов, сигурността, която имаме в Него, и преживявайки Неговата грижа в действие, ни помага да изтрием старото мислене и да изградим позитивен и оптимистичен поглед върху живота.
Прозрачност и емоционален интегритет
Библията нарича този процес „ходене в светлината“. Основна роля тук имат нашите емоции и правилната обхода с тях. Също и даването на позволение да бъдем самите себе си с Бог и с другите. Емоциите са езика на душата. Затова е много важно да се научим първо да си позволяваме да чувстваме. Освен това и да разпознаваме и признаваме даденета емоция. Има три начина за обхода с емоциите – подтискане, изригване и разпознаване / признаване на емоцията и нейната истинска причина (тригер). Първите два начина са нефункционални. Те водят след себе си проблеми, които обременяват психиката и тялото.
Третият начин е правилният, богоугоден начин, носещ ползи за нас. Съответно е жизнено важно да научим езика на душата си, който ни дава информация за това, какво наистина става в душите ни. Например: негативен начин на мислене, непростителност, непомирено минало, неясни или блокирани цели и т.н. Нека се научим заедно с Бог да управляваме огромната емоционална енергия, с която ни е надарил и да Му позволяваме да ни показва истинските проблеми на сърцата ни чрез барометъра на емоциите ни.
Откриване на скритото
Освен честност в емоционално отношение ни е нужно да се научим на живот на откритост и прозрачност с Бог, давайки Му достъп до всички аспекти на живота си и всички кътчета на сърцето си. Така да се каже да няма тайни между нас. Това естествено не е лесно, и доста болезнено в началото, но е Божият начин да ни очисти, изцели, обнови и постоянно да ни освежава. Скритото трябва да бъде съзнателно открито за да може да бъде променено. И тъй като сме надарени със свободна воля, която Бог зачита, нашето желание, позволение и покана е това, което задейства Божията трансформационна работа в сърцата.
Чрез предаване на контрола на Бог
Противоположното на живота на вяра е контролирането и манипулирането, мотивирано от страх и основано в гордостта. Контролирането е правене на всичко възможно да подсигурим даден желан резултат. То е основно насочено навън – контролиране на хора, ситуации, разговори и т.н., т.е. на всичко това, което не е наша пряка отговорност и не в наша власт. Контролирането е противоположно на самоконтрола, като черта на характера, която Божият Дух изработва в нас.
В областта на волята ни (способността да правим избори и да взимаме решения), Божият начин на изграждане и упражняване на вяра е съзнателен и постоянен избор да се смиряваме и предаваме контрола на Бог (за хора, ситуации, резултати) и да предаваме себе си и нещата, които ни тревожат на Неговата грижа и контрол. Емоцията и индикаторът, показващ,че ние сме отстъпили мястото на кормилото на Бог (Който е Всемогъщ, Всезнаещ, Въздесъщ, т.е. напълно квалифициран да бъде на кормилото за разлика от нас) е мир и спокойствие.
Рамката на ходене чрез вяра
Рамката на практикуване на тези три начина за изграждане и упражняване на вяра са взаимоотношенията (с Бог и хората в живота ни) и принципът на отговорност и подотчетност към тях. Ние имаме отговорност не ЗА, а КЪМ Бог и хората. Чрез споделяне на нещата, през които преминаваме не само с Бог, но и с няколко близки и доверени хора, ние получаваме подкрепа и мотивация да продължим напред.
Вярата не е теоретична постановка или знание. Тя се тества и усъвършенства в в живота. Когато бурите на живота се сблъскат с истинската вяра, тогава тя расте, преодолява и свидетелства за Божието присъствие и сила в живота ни.
Адаса