3 мирогледа зa края на страховете – кой е твоят?

Кога настъпва края на страховете и тревогите ни? И ако имат край, кога настъпва той? След като умрем? Този въпрос е свързан както с нашите надежди и цели за бъдещето, така и с възприемането на настоящето. Той засяга и концепцията ни за щастие и за постижимостта му. Ако тя зависи от фактори, върху които нямаме контрол, това може да доведе до състояние на трайна безнадеждност и депресия.

Има три основни мирогледа за живота, в които е залегнал отговорът на този въпрос. Обаче само един от тях отразява пълната библейска истина. Тук ще разгледаме и сравним и трите.

Фокус върху задгробния живот

Фокус върху задгробния живот като разрешение на проблемите ни тук и сега е първият от трите мирогледа. Нашите страхове и тревоги имат край и той настъпва след като умрем. Невъзможно е да се постигне в този живот пълно щастие и спокойствие, няма смисъл и да го търсим. Щастието се дефинира като отсъствие на проблеми, тревоги, страхове и страдания.

Проблемът с тази гледна точка, особено за вярващите е,  че тя не отразява напълно библейската истина. Освен това допринася до пасивно примирение с нещата и отказ да се поеме лична отговорност. Или пък да се упражни вяра там, където е необходимо. Това мислене ни приспива в една фалшива сигурност и самоуспокоение. Просто трябва да изтърпим някак си живота тук с това, което ни поднася. Така или иначе пълно щастие и спокойствие ще намерим само на Небето, когато умрем.

Това мислене изцяло прехвърля отговорността за нашето душевно състояние и постигане на щастие върху Бог. Животът тук само „се изтърпява“. Ние нямаме друг избор освен да ходим с увесени носове и тъжни погледи и да чакаме да се свърши. Освен че нашата лична отговорност е изцяло зачеркната, това мислене много лесно преминава и се преплита с менталитета на жертвата.  Последициите от него са депресия, парализиране, страх от живота и от предизвикателства, залиняване.

Фокус върху живота тук и сега

На противоложния полюс стои мисленето с фокус върху живота тук и сега. Няма смисъл да чакаме и да стремим към нещо, което ще получим след като умрем или изобщо няма да получим. Това мислене може и да е придружено с приемане на задгробен живот, може и да не е. При всяко положение той бива игнориран или напълно изключен. Отговорът на горния въпрос е има два варианта. Нашите страхове и тревоги имат край още тук и ние можем да живеем напълно спокоен безгрижен живот. Или проблемите нямат край, затова пий, яж и се весели и не им обръщай внимание. Щастието се дефинира или като отсъствие на проблеми, тревоги, страдания или като преодоляване на всички пречки пред изпълнението на собствените цели и желания.

В центъра на това мислене преобладава желанието за себереализацията и себезадоволяване с или без Бог. То може да възприеме хедонистични форми като живот на спокойно безгрижие, ядене и пиене, и отдаване на удоволствия. Книгата на пророк Езекиил 16 глава ни дава едно такова описание: „Ето що беше беззаконието на сестра ти Содом, нейното и на дъщерите й: гордост, пресищане с храна и безгрижно спокойствие; А сиромахът и немощният не подкрепяше.” (Езекиил 16:49)

Проблемът с това мислене, е че то частично или напълно излючва Бог от картината. Азът и себето стават нашия бог, на когото служим, или Бог присъства, но без перспективата за вечността. Ние Го третираме само като средство към целта, като някой, който ни е от полза за решаването на проблемите в този живот и постигането на нашите цели и желания. Апостол Павел нарича това състояние окаяно, защото то напълно изключва факта на възкресението и живота след смъртта: „Ако имахме надежда в Христос само за този живот, ние бихме били най-достойните за съжаление сред всички хора.” (1 Коринтяни 15:19)

Фокус върху живота като едно цяло

Фокус върху живота като едно цяло, животът тук и сега се живее отговорно, с перспективата и съзнанието за вечността. Основното разбиране е, че нашите страхове, тревоги и проблеми няма да престанат да се появяват докато сме на тази земя, но че можем да сме свободни от тях, така че те да не са определящ фактор за нашето щастие и благополучие, очаквайки пълното им изчезване във вечността. Щастието се дефинира не като отсъствие на тревоги или проблеми, а като ненарушимо душевно състояние на мир и спокойствие в ежедневието, както и на една дълбока радост, която не може бъде повлияна от външни фактори.

Щастието не е отсъствие на тревоги или проблеми, а душевно състояние на мир и дълбока радост, закоренени в Божието присъствие и любов.

Това виждане най-добре може да се изрази с думите на Христос в Евангелието от Йоан 16 глава, 33 стих: „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.“ Чрез единението и общуването с Бог, ние можем чрез вяра да усвоим тази победа и да живеем в душевен мир, свободни от безпокойства и страхове, в състояние на покой и радост при каквито и било обстоятелства. Христос нарича това състояние изобилен живот, това е Божият вечен живот и природа, които живеем и имаме още тук на тази земя, когато сме се помирили с Бога чрез Христа и сме приели Духа Му като гарант на нашето осиновение и вечен живот.

Вечният живот

Вечният живот, който Бог предлага на всеки чрез Сина Си е много по-голям от всяка човешка представа за себереализация. „Крадецът идва единствено да краде, да убива и да руши, а аз дойдох, за да дам живот – живот в цялата му пълнота (изобилен живот).“ (Евангелие на Йоан 10:10). Този пълен, изобилен живот включва победа над нашите страхове и тревоги още тук, във всяка ситуация. Тази победа се изработва, когато ние се учим и израстваме в страхопочитание и страх от Господа, и когато позволим на Неговия Дух на сила, любов и себевладение да ни управлява.

Този начин на мислене отразява баланса между нашата и Божията отговорност и ни позволява да живеем, поемайки отговорност за това, което е в нашия контрол и същевременно с вяра и уповение в Бог. Бог, Който е Бог на миналото, настоящето и бъдещето, очаквайки времето когато: „Той ще изтрие всяка сълза от очите им и смърт вече няма да има, нито ридание, плач или болка, защото старото изчезна.” (Откровение 21:4)

Вечният живот, който Бог предлага на всеки чрез Сина Си е много по-голям от всяка човешка представа за себереализация.

Адаса

Spread the word

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.