Вярата вижда отвъд пространството и времето и знае, че всичко вече е така, както трябва. Надеждата живее с очакването да види във физическата реалност това, което вярата вижда в духовната. А любовта е вечната константа, която остава завинаги.
„И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.” (1 Коринтяни 13:13)
Вяра, Надежда, Любов – източникът
Вярата, надеждата и любовта не са просто непреходни и скъпоценни добродетели или характер. Те са вечни, трансцедентни, могъщи движещи сили в човешкия живот. Нещо повече, за вярващите те са неразривно свързани с Христос, като техен източник и персонифициран образ.
Христос е Този, който започва и усъвършенства вярата ни в Бога. Христос е и остава нашата Надежда, че един ден всичко ще си дойде на мястото и че животът ще погълне смъртта. Той е нашата Надежда, когато всички други надежди угаснат.
Христос е източникът и двигателят на Божествената, безусловна любов. В Него разбираме, че Бог ни е възлюбил. Чрез вяра в Него получаваме достъп до тази любов и чрез Неговата сила се учим да живеем като напълно възлюбени и приети. Чрез Него ставаме способни да даваме любов и се учим да обичаме ближния си на дело и в действителност.
Вярата – отношение на сърцето
Вярата е първата от трите сестри Вяра, Надежда и любов. Тя винаги е началната точка. Библията казва, че никой не може да дойде при Бога без вяра, нито пък да Му угоди. Вярата признава, че има Бог и Той възнаграждава тези, които Го търсят. Тя решава да Го търси във всички малки и големи неща в живота.
Вярата е способна да Го види. Тя е израз на доверие в един всемогъщ, премъдър, свят и любящ Бог. Вярата избира да се довери на Божията любов и мъдрост. Тя е признаване на собствената ограниченост и неспособност, на нуждата от прошка, изкупление и изцеление. Вярата ни дава пълна увереност и сигурност, че Бог е с нас, на наша страна и работи да изкупи болките ни и да донесе добро и благословение в живота ни.
Кръстът не случайно се е превърнал в символ на вярата. Той сочи към Христос и символизира живота на вяра, в който ние живеем чрез Божията сила и вършим това, което е добро и угодно пред Бога.
Нека чуем гласа на вярата. Тя винаги казва: „Бог вече е разрешил проблема (дори преди да го видя и преживея в действителност). Той вече е снабдил всичко за мен и моя живот тук на тази земя, както и за вечността. Аз имам Божието снабдяване за всеки един ден от живота си.“
ВЯРАТА ВИЖДА, НАДЕЖДАТА ОЧАКВА, ЛЮБОВТА ЗАВИНАГИ ОСТАВА.
Надеждата – котва за душата
Вярата не може без своята сестра Надеждата. Сама по себе си вярата не е достатъчна. Ние трябва да прибавим и очакването за добро, и увереността, че ще преживеем Божиите добрини в живота си. Не случайно надеждата е оприличена в Библията на здрава и непоколебима котва за душата, която прониква в невидимото и вечното. (Евреи 6:19).
Основата и гарантът на нашата надежда е самият Бог, който не се променя. Ние можем да имаме пълна надежда относно всички Божии думи и обещания. Неговите намерения и думи са неизменими и постоянни. Без значение как се променят чувствата и обстоятелствата ни, Божието слово стои непоклатимо.
„Небето и земята ще преминат, но моите думи никога няма да преминат.” (Матей 24:35)
Ето как звучи гласа на надеждата: „Знам, че нещата ще се разрешат, просто не знам как и кога. Оставям въпросите за начина и времето на Бог. Знам, че всичко ще завърши добре. Мога да се доверя на Бог и любовта Му към мен. Знам, че всичко, което ми се случва – и най-лошото и най-болезненото не е напразно, но Бог ще направи така, че то да съдейства за мое добро.“
Любовта – най-великата от всички
Третата и най-великата от трите сестри Вяра, Надежда и Любов е любовта. Защо любовта е най-велика? Защото, когато вярата и надеждата се провалят и отпаднат, любовта остава. Ние се нуждаем от вяра и надежда на тази земя. Но те няма да ни трябват във вечността. Във времето на пълното възстановяване, когато Бог ще направи всичко ново и ще премахне смъртта и страданието, ние ще Го гледаме лице в лице.
Няма да се нуждаем от вяра, защото ще виждаме нещата такива, каквото са. Няма да имаме нужда от надежда, защото всичко вече ще се се сбъднало. Но Божията любов, както и нашата към Него и към всички, които обичаме остава завинаги. Любовта остава с нас във вечността. Тя е смисъла и центъра на всичко.
Ето какво казва любовта: “Дори нещата да не се разрешат (в мойта действителност и живот), нищо не може да ме отдели от любовта, която Бог има към мен. И нищо не може да промени любовта, която аз имам към Него.“
Адаса