В предишния пост разгледахме състоянието на разочарование от Бог и неговите сериозни негативни последици върху живота ни. Тук ще разгледаме как да сложим край на разочарованието от Бог.
Първи стъпки към край на разочарованието от Бог
На първо място от огромно значение е да разпознаем проблема. Това включва да си признаем, ако сме допуснали разочарованието от живота, хората и обстоятелствата да се пренесе върху Бога и да се превърне в разочарование от Бог. Ако е така, нека поискаме прошка от Бога за това. По този начин слагаме край враждата и разделението с Бога. От позицията на мир с Бога, вече можем да признаем раните, които са довели до разочарование и да пожелаем и да приемем изцеление. Под Божието водителство и с Неговата благодат можем да идентифицираме лъжите, които сме допуснали и повярвали, и да ги отхвърлим. Всички тези стъпки са ключови за слагане на край на разочарованието от Бог.
Да поправим представата си за живота
Изключително важно е да се откажем веднъж завинаги от илюзорното очакване за лесен, спокоен и безпроблемен живот, в който всичко се развива според очакванията и плановете ни. Живот, в който Бог действа според желанията и волята ни и в който са ни спестени страдания, загуби и трудности. Нещо повече, нека не възприемаме такъв тип живот като доказателство за Божията любов и одобрение.
Нека приемем и да се примирим с факта, че вярата ни неизбежно ще бъде изпитана. Че животът ни няма да се развие по план, че не всички наши очаквания ще бъдат оправдани. Че ще имаме скърби, загуби, разочaрoвания и трудности. Бог не ни обещава живот, освободен от трудности и страдание, но ни обещава вечната и непоклатима сигурност на Своето присъствие и неизменна любов. Той ни обещава, че ще ни пренесе през живота, така че огънят на трудностите да не ни повреди!
Неговото обещание, е и че с Него и в Него имаме достъп до душевен мир и радост във всяко житейско обстоятелство. Нещо повече – всеки, който иска да живее праведен живот в Бога, трябва да свикне с мисълта, че ще се среща с омраза и трудности. Така че, нека свалим розовите очила относно живота на тази земя, но нека не ги сваляме по отношение на Бог!
Истината – ключ към край на разочарованието от Бог
Важна част от поставянето на край на разочарованието е заменянето на лъжите с истината. Нужно да си припомним и приемем с вяра и доверие истината за Бог, разкрита в Христа. Когато чрез вяра в изкупителната жертва и възкресението на Христос се помирим с Бога, ние получаваме не само нов живот и природа чрез Святия Дух. Нещо повече, ние получаваме ново взаимоотношение с Отец, което нищо не може да промени.
В Христа Бог става наш любящ Отец. Той е Този, Който завинаги ни оправдава и приема. Бог е бавен да се гневи, дълготърпелив, изобилстващ с любов и милост. Той е нашият Утешител, Наставник и Изцелител. Истинският и живият Бог е добър, върши добро, желае нашето добро, и е източникът на всяко добро и всеки добър дар в живота ни. „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна.“ (Яков 1:17)
Ако се чудим кой е Бог и какъв е характера My, нека погледнем Христос! „Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.“ (Деяния 10:38)
Да изберем истината за живота
Животът е несправедлив. Светът, в който живеем все още е белязан от грях и зло. От началото Бог има план за свят, свободен от всяко зло, болка и скръб. Свят, в който смъртта няма място. Този план е задействан отдавна и се изпълнява чрез делото и живота на Христос. Котвата на душите ни е надеждата и Божието обещание за „ново небе и нова земя, в която да цари правда“. (2 Петрово 3:13)
Нека не смесваме животa и света с Бог. Животът тук може и да е неспрaведлив, но Бог е справедлив и ни дава подкрепата и силата на своето неизменно присъствие и любов във всичко, което може да срещнем. Той ни дава най-стабилната основа и това, от което най-много се нуждаем. А именно – душевен мир и дълбока радост, които не зависят от обстоятелствата или хората или развитието на живота. „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.“ (Йоан 16:33)
Да изберем истината за Божията роля в живота ни
Истината за Божията роля е ключова по пътя на слагане на край на разочарованието от Бог. А тя е, че Той не само ни запазва и поддържа в трудностите на живота, но успява да направи така, че от тези трудности да дойде добро за нас. Най-често това е промяна на характера ни и развиване на вечни добродетели, както и духовен растеж в благодатта и близостта с Бога. Големите трудности са големи възможности за усъвършенстване на вярата ни и опознаване на силата и любовта на Бога по един несравним, дълбок начин. „Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.“ (Римляни 8:28)
И не последно място нека се укрепим в истината, че не е нужно да сме винаги в контрол, да сме силни и да се пазим от всичко, което би ни наранило. Напротив, нека признаем и прегърнем немощите си като поле за изява на Божията сила и присъствие в живата ни. „И Той ми каза: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена.” (2 Коринтяни 12:9)
Да изберем истината за нас самите
В Христос ние сме завинаги приети, възлюбени Божии деца. Бог ни познава изцяло и ни обича с безусловна любов. Той познава всички наши слабости, мисли, и реакции. Бог знае думите, които изречем преди да сме ги изрекли. Той познава всеки един ден от началото до края. Ние можем завинаги да си починем в истината, че нищо не може да ни отдели от Неговата любов. Той е откъм нас, за нас, и с нас да ни даде най-доброто, започвайки и свършвайки със Себе си. „Ако Бог е за нас, кой ще бъде срещу нас? Този, Който не пожали Своя Син, но го предаде за нас всички, няма ли да ни даде всички неща с Него?“ (Римляни 8:31-32)
Да изберем истината за другите хора
Как сме длъжни да мислим за другите хората и какво отношение да имаме към тях? Истината е, че Бог обича всички хора и желае всички да откликнат на любовта Му и „да дойдат на покаяние“. (2 Петрово 3:9). За това и Бог очаква от нас да обичаме ближния си на дело и в действителност. Божието слово многократно ни заръчва да не таим в сърцата си злоба, завист, непростителност и обида. Но да се отнасяме към другите хора така, както Той се отнася с нас. „Възлюбени, понеже Бог така ни е възлюбил, то и ние сме длъжни да се обичаме един друг“. (1 Йоан 4:11)
И не последно място, когато претърпим наранявания и обиди от хората около нас, нека бързаме да простим и бъдем снизходителни към чуждите грешки. Нека си починем в истината, че ако и хората не винаги да постъпват вярно към нас, Бог е верен. Той е верен на характера Си, на словото Си и на обещанията Си. Бог остава винаги верен и достоен за доверието ни. Той е нашият най-добър приятел. „Той е Канарата; делата Му са съвършени; защото всичките Му пътища са справедливи, Бог на верността е и няма неправда в Него; праведен и справедлив е Той.“ (Второзаконие 32:4)
Адаса