“На моето сърце” е стихотворение във формата на разговор със себе си, окуражаване и покана за промяна на гледната точка. Стихотворението насочва вниманието към смиряване и приемане на живота с всичките му парадокси, противоречия и трудности. “На моето сърце” – стихотворение, призоваващо да погледнем на живота си през призмата на Божията любов, милост и суверенитет.
Укроти се мое сърце,
почини си от всички тревоги,
ти бързаш много… Закъде?
Бичът на времето те гони.
Укроти се, спри се, почини
и тоя все непасващ твой живот
със радост ти напълно приеми,
сместа от болка и любов.
Откажи се мое сърце
да търсиш богатство и слава.
Илюзии бляскави само са те,
а всъщност празна измама.
Всичко е наред, мило мое сърце,
дори и да не е от теб желаното.
И всеки ден е Божие зрънце
на благодат и милост, от началото.
О, радвай се много, мое сърце,
защото живееш ти на скрито,
във сянката на Божиите ръце,
неоставено, завинаги покрито.
Адаса