Има много видове радост. Различните положителни събития в живота ни носят малки или по-големи радости, които обаче рано или късно се уталожват. Има обаче една по-голяма, висша радост, която е постоянно, дълбоко състояние на душата. Тя е продукт на близостта и общуването с Бога – това е радостта от преобразяването ни.
Радостта от преобразяването
По-голямата радост е радостта от познаването и преживяването на реалността на живия Бог и на Неговата безусловна любов и приемане. Това е радостта от насищането на душата, от задоволяването на най-дълбоките ѝ нужди. А те са потребностите от безусловна любов, приемане, стойност и ценност, цел и значимост, сигурност и безопасност. Ето как описва Давид тази радост в Псалм 4:7-8: „Сложил си в сърцето ми радост, повече от тяхната, когато им се умножава житото и виното. В мир и ще легна, и ще спя, защото само Ти, ГОСПОДИ, ме правиш да живея в безопасност.”
По-голямата радост не зависи от придобивки и постижения, а от усвояването чрез вяра на Божия живот и природа. Това е процесът на възстановяване на нашите души. Той включва освобождение и изцеление на съкрушените сърца, проглеждане, изправяне, придобиване на цялост. Това е радостта от засищането на душата директно от Извора на живата вода.
Процесът на преобразяване
Той започва с новораждането на нашия дух чрез помиряването ни с Бога и приемането с вяра на Христовата заместителна жертва. В този момент ние ставаме ново създание, праведни пред Бога. Така Бог може да започне да ни преобразява и да ни съобразява с образа на Сина Си. Това ново взаимоотношение на открит достъп до Бога се превръща в постоянен източник на дълбока радост и мир, задоволство и надежда. Ние започваме да преживяваме дълбоки и трайни промени, свързани с многобройните аспекти на Божието спасение. И това се превръща в извор на постоянна, неугасваща и растяща радост.
Нашата радост почива на простичката, но революционна истина, че Бог е винаги с нас и работи в нас и за нас. Това е разбирането, че можем да призоваваме Всемогъщият Бог по всяко време и че Той ни слуша и отговаря. Този факт прави възможно за нас да се наслаждаваме и радваме, общувайки с Него. Радостта от ходенето с Бог е радостта да Го разпознаем и преживеем не само като Този, Който обича душите ни, но и като Този, Който оформя, тренира, обучава и изцелява душите ни. Това е Бог, Който им придава нова форма и образ и ги въвежда в състояние на благоденствие и насищане.
Горчивото става сладко
Радостта от преобразяването с Бога е радостта да видим и преживеем, че това, което за нас е невъзможно, с Бога става възможно. Това е радостта от Христовата победа, на практика изявена в живота ни. А тя е победата над неверието, страховете, греха, зависимостите, огорчението, отхвърлянето, изоставянето и всички горчиви плодове, които са родили в живота ни. Тази победа се изразява в изцеление на нараняванията в душите ни, на болестите в телата ни, на дисфункциите и проблемите в семействата ни и взаимоотношенията ни. Тя включва освобождението от деструктивни модели на мислене и възприемане. Това е надеждата на вторите шансове, на новите начала, на възкресението на надеждите и мечтите ни.
Това е процесът, в който Бог изцелява горчивите води в сърцата ни чрез сладостта на присъствието и любовта Си. Когато това, което има силата да ни унищожи, чрез Божията сила и благодат съдейства за нашето добро като ускорява нашата трансформация и близостта с Бог. Това е законът на Божието царство, изявен в нас. Това е нашето пътуване от сила в сила, от слава в слава, прекрасно описано в Псалм 84: „Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе. В чието сърце са пътищата към Твоя дом. Минаващи през долината на плача, те я преобръщат на място на извори; и есенният дъжд я покрива с благословения. Те отиват от сила в сила; всеки от тях се явява пред Бога в Сион.”
Ключът е упованието в Господа
Ключът към преживяването на Божията победа и спасение в живота ни e упражняването на вяра. Това е постоянният избор да се доверим на Бог, да Го въвлечем в проблемите си, да признаем зависимостта си от Него, да поискаме Неговото решение, съвет, снабдяване. Да поставим надеждата си в Него, а не в нашите ограничени способности и ресурси. Тогава ставаме „като дърво насадено при вода, което разпростира корените си при потока, и няма да се бои, когато настане пекът, но листът му ще се зеленее, и не ще има грижа в година на бездъждие, нито ще престане да дава плод.”(Еремия 17:8).
Адаса