Правилните избори са стъпки към радостта. Упражняването им всеки ден води до изграждане и поддържане на отношение на радост и задоволство. Такъв избор е отказът да се безпокоим и вместо това да се фокусираме върху реалността на Божието присъствие. Този ежедневен избор бива улеснен от една страна чрез упражняването на самоконтрол в мисленето и благодарност. А от друга страна чрез обезвреждане на безпокойството в молитва знаейки, че Бог се грижи за нас. ” И снабдява всяка наша нужда според Своето богатство в слава на Христа Исуса.” (Филипяни 4:19).
Изборът да се откажем от хипотетични въпроси
Друга практическа стъпка в поддържането на радостен светоглед е отказът да се задават хипотетични въпроси относно миналото и бъдещето. Относно миналото това са въпроси от сорта на: „Какво би било, ако нещата се бяха случили по друг начин..?“ Библията казва, че такова питане не е разумно. Разумното действие е, човек да приеме и да примири с миналото си във всички аспекти, като реши да поеме отговорност за себе си сега. Това се изразява и в преработването на минали преживявания, които все още имат силно влияние.
Относно бъдещето хипотетичните въпроси са обикновено свързани с развиването на различни сценарии от типа най-лош случай. Например: „Kакво ще стане, ако..?“ В центъра на тези хипотетични въпроси стои страх и несигурност, както и поемането на контрола. Това става в стремежа ни да се застраховаме, да предвидим потенциални опасности и да си осигурим сигурност и безопасност.
Божият начин е сдаване на контрола на Бог за неща, ситуации и хора, които не можем да контролираме. Като същевременно се застъпваме в молитва за тях и поемаме собствената си отговорност за нещата, които са в нашия контрол. В този процес ние разчитаме на Божията подкрепа, сила, съвет и водителство. Отказът от хипотетичните въпроси ни помага да живеем тук и сега. Също така той улеснява култивирането на надежда и радостно очакване на Божията намеса във всяка ситуация.
Изборът да бъдем благодарни
Отношението на радост е пряко свързано с благодарното сърце, с упражняването на благодарност по всяко време и при всякакви обстоятелства. Дори в най-тежките проблеми, има за какво да сме благодарни. Най-малкото можем да благодарим за утехата на Божието присъствие, очаквайки Неговата намеса и изходен път. Ние сме твърде и много благословени във всеки един момент за да бъдем стресирани. Разпознаването, признаването и прегръщането на тази истина е важна част от справянето със стреса.
Да се научим да бъдем доволни, задоволени и благодарни във всяка ситуация е напълно постижима цел, макар и свързана с дълъг процес. Когато се научим Божията любов да ни задоволява по всяко време, тогава можем да кажем, заедно с апостол Павел: „Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.”(Филипяни 4:12)
Активна почивка
Отношението на радост и задоволство е част от Божията почивка, която е активна. Тя е свързана с поемане на нашата лична отговорност да усвоим чрез вяра и да поддържаме в границите на ума, сърцето, решенията и действията си това, което Бог ни дава в Христа. А именно – изобилен живот, мир, сигурност, радост, насищане и задоволство.
Адаса